— Глупави хлапета — промърмори тя тихо и тръгна към кухнята, за да си направи ново кафе.
Сипа смляно кафе в кафеварката, напълни я с вода и изплакна чашата си в мивката. В градината един голям кос се мъчеше да извади своята гърчеща се закуска от земята. В един момент червеят сякаш беше напът да се спаси, но после косът премести краката си на няколко пъти в нещо като птичи танц на смъртта и хоп, ето че червеят изскочи. Лана се обърна, за да извади мляко от хладилника — и го видя.
На пътеката в края на коридора до входната врата лежеше малък бял плик. Беше го бутнала до стената, когато бе отишла да отвори. Тя вдигна плика и го обърна. Той проблесна. На лицевата му страна с релефни сребристи букви бе изписано името й.
Телефонът й звънна. Лана го извади от джоба си и погледна екрана.
— Здравей, миличка — каза тя, давайки си сметка, че гласът й е дрезгав от махмурлука.
— Исках да ти честитя рождения ден — каза Джейн.
— Ами давай — отвърна Лана.
Джейн замълча за миг.
— Честит рожден ден, мамо. Какви са плановете ти за днес?
В превод това означаваше Не прекарвай целия ден в кръчмата.
Лана подмина въпроса на дъщеря си.
— Картичката от теб ли е?
Мълчание.
— Пристигна току-що — продължи Лана. — От теб ли е?
— Каква картичка?
— Няма значение. Кога ще се прибереш? Искаш ли да пием чай някъде?
Джейн каза нещо с ръка на устата, след което добави:
— Трябва да затварям, мамо. Ще се видим по-късно. Приятен ден.
Късо кафе с обезмаслено мляко — това беше Джейн. Малко кофеин, малко мазнини; разумно, скучно кафе. Лана вдигна плика, отвори го и извади отвътре бяла картичка. На лицевата й страна пишеше Честит първи рожден ден.
Това някаква шега ли беше? Лана не разбираше.
Отвори картичката. Вътре пишеше:
ТВОЯТ ПОДАРЪК Е ИГРАТА.
ОСМЕЛЯВАШ ЛИ СЕ ДА ИГРАЕШ?
Лана се усмихна. „За каква игра става дума?“ По средата на лъскавата бяла картичка имаше дълга лента от тънка гланцирана хартия, на която бяха изписани интернет адрес и код за достъп. Лана взе телефона си, отвори страницата и последва указанията. Зареди се чисто бяла страница, на която със същите сребристи букви пишеше:
Здравей, Лана, следя те.
Ти си специална.
Но си го знаеш, нали?
Въпросът е…
Лана премести скролера надолу.
Готова ли си да го докажеш?
Отдолу имаше голям червен бутон, на който бе изписана думата ИГРАЙ. После се появи друго изречение. То се движеше по екрана от дясно наляво, отново и отново.
Предизвиквам те.
Като всички играчи преди и след нея Лана натисна бутона. Не изпитваше страх. Не се замисли за последиците или за загадъчната картичка. Просто искаше да знае какво ще последва.
3
Серафин седеше в малката стая без прозорци в полицейското управление и се чудеше дали отговорите й звучат убедително и нормално. Нямаше представа как нормален човек би говорил за нещо подобно. Разчиташе на полицейските филми, на книгите и на собственото си въображение.
— Серафин, разкажи ни отново как се озовахте във физкултурния салон тази сутрин?
Полицай Карълайн Уоткинс задаваше този въпрос за трети път. Тя имаше висок момичешки глас. Тъмната й коса беше прибрана в стегнат нисък кок. Гримът й беше тежък, но безупречен и всеки път, когато повтореше някой въпрос, лявото й око трепваше.
Серафин сви рамене.
— Просто ни беше скучно — отвърна тя за трети път.
— Каза, че домакинът Дарън Шоу е последвал теб и Клаудия Фриймън?
Серафин кимна.
Уоткинс наклони глава към диктофона.
— Да — каза Серафин.
— А моливът?
— Беше в джоба ми.
Уоткинс я погледна в очите.
— О, да — каза тя. — От часа по рисуване.
За миг на устните й трепна усмивка.
— Не — отвърна Серафин. — ТД. Технология на дизайна.
— Разбира се. Грешката е моя.
Полицай Уоткинс се престори, че поправя записките си.
— И така, господин Шоу се доближил до Клаудия във физкултурния салон. Каза, че била в беда. Какво имаш предвид?
Уоткинс присви очи.
Серафин повтори отговора си дума по дума:
— Той сложи ръка на тила й и плъзна длан по гърба й.
— И си сигурна, че не е било по взаимно съгласие?
За миг Серафин се замисли какво ли е казала онази малка кучка Клаудия. Бяха приятелки, но Серафин знаеше, че Клаудия се дразни от популярността й. Докъде ли би стигнала, за да й отмъсти?