Блум си припомни снимката на Стюарт, която бе видяла над камината у Либи. Беше добре сложен, симпатичен мъж. Такива като него често се отнасяха пренебрежително към хора като Джери Мур.
— В какъв смисъл ви тормозеше?
— Нищо директно. Само че непрекъснато унижаваше околните, приписваше си заслуги, самоизтъкваше се — знаете за какъв тип човек говоря. Предполагам, че се е дразнел, задето е обикновен работник. Вбеси се, когато ме повишиха. Леле. — Джери разтвори широко очи и поклати глава. — Това го изкара от кожата му.
— А как изгуби работата си? — попита Джеймисън.
— Беше въпрос на време. Той не вършеше почти нищо. Прехвърляше задачите си на колегите. Аз знаех това и го следях. Той обаче сам се закопа. Открадна парите от една от кутиите за дарения, които бяхме оставили при касите. Каза, че ги взел назаем, за да си купи обяд, но служителите в кафенето получават безплатен обяд. Беше ясно, че лъже.
— И вие го уволнихте?
— Да. Кражбата е сериозно нарушение и той трябваше да си отиде.
След разговора с Джери Мур се свързаха с шефа на Фей Греъм в счетоводна къща „Фишър и Райт“ в Бристол. И този разговор беше ползотворен.
— Фей беше феноменална счетоводителка — каза Джон Фишър, един от управителите на фирмата. Носеше снежнобяла риза, сива вратовръзка с голям възел и сако. — Мислехме, че сме ударили джакпота с нея, но ако трябва да съм напълно честен, тя се оказа ужасен човек.
Фишър сподели, че през годините както колегите, така и клиентите се оплаквали от безумните изисквания и пренебрежителното отношение на Фей. Един клиент отказал да работи с нея, след като станало ясно, че е завишила прекомерно таксата за поддръжка на сметката му. Не крадяла, но поръчвала скъпи обеди и предпочитала да се вози с такси вместо с обществен транспорт.
— Не съм бил свидетел, но секретарката ми Лиса казваше, че Фей умеела да всява страх. Хората в офиса се бояли от нея. Отдъхнахме си, когато напусна, за да създаде семейство. Мисля, че така беше по-добре за нея. Непрекъснато обясняваше колко е щастлива у дома.
Блум забеляза как Джеймисън повдигна вежди и се опита да остане безизразна.
— Тези хора определено имат проблеми — каза тя след края на видео разговора. — Лана е била безотговорна майка и е отсъствала често. Хари нарече жена си „ужасна“, а шефът й призна, че са имали проблеми с нея. Наставникът на Грейсън каза, че е заплашвал да подаде оплакване от него заради некомпетентност. А началникът на Стюарт го описа като човек, който манипулирал и тормозел околните.
Джеймисън потрепери театрално.
— Така се получава, когато погледнеш хората отблизо.
— Е, да, предполагам, че ако се вгледам в теб… — усмихна се Блум.
— Това обяснява защо се държиш като затворена книга. Никой не може да те анализира, нали?
— Нямам представа за какво говориш.
— Не, разбира се, госпожо Пазя-ревниво-личния-си-живот.
Блум го погледна гневно. Джеймисън се изкикоти и вдигна ръце.
— Трябваше да те проуча, преди да започнем да работим заедно. Исках да знам дали си надеждна. Не ме гледай така. Сигурно и ти си направила същото.
— Не, разбира се.
Джеймисън се върна на бюрото си и отвори един от жълтите сайтове.
— Всички пишат за теб и Джейми Болтън.
Той изчака Блум да погледне към монитора му, след което пусна записа.
— Бащата на момичето е дал интервю след процеса.
Червендалест мъж в зле ушит костюм говореше пред камерата.
— Психоложката им каза, че е нормално 25-годишен мъж да сваля 10-годишната ми дъщеря, и те й повярваха. Това е отвратително. Накъде отиваме, щом думите на такива маниаци са по-важни от фактите?
Блум въздъхна.
— Това обяснява защо онази журналистка ме причакваше.
— Къде? Тук?
Тя кимна.
— Сякаш никой от тези хора не е бил в съда и не е чул нищо от казаното. Джейми Болтън има умственото развитие на 10-годишен, а мозъчното му увреждане означава, че не изпитва сексуално влечение — факти, потвърдени от невролог.
Блум посочи монитора на Джеймисън.
— А милата дъщеричка на този мъж предложила да играят на покер със събличане, защото била свидетел как родителите й го правели „непрекъснато“.
При последната дума Блум направи знак за кавички, тъй като цитираше предполагаемата жертва.
— Хей, не е нужно да защитаваш показанията си пред мен — каза Джеймисън. — Аз съм на твоя страна.
Телефонът му звънна и той побърза да вдигне.
— Како става, сестричке? — каза Джеймисън, а след като чу съобщението на отсрещната страна, добави: — По дяволите.