С телефон в ръка, той отвори сайта на „Би Би Си Нюз“. На екрана се появи снимка на Хари Греъм. Заглавието гласеше:
ОФТАЛМОЛОГ ОТ БРИСТОЛ НАМУШКАН ДО СМЪРТ В ДОМА СИ
18
Главен комисар Стив Баркър взе ръката на Блум в дланите си: крепко, твърдо ръкостискане, чиято цел бе да внуши доверие и едновременно с това да напомни за ранга на човека отсреща.
— Е, Блум, как си? Винаги съм се надявал някой ден да дойдеш в нашия район.
Две години по-рано Баркър бе посетил един от курсовете на Блум в полицейския колеж. Тя водеше модул по психология на престъпленията за бъдещи началници.
— Много съм добре, Стив, и чух, че трябва да те поздравя.
Той неотдавна бе станал заместник-директор на полицията в Ейвън и Съмърсет.
Баркър се наведе към нея и сниши глас:
— Благодаря ти. Никой не беше по-изненадан от мен.
Опитваше се да скромничи, но в очите му се четеше вълнение.
— Ще встъпя в длъжност след няколко месеца. Заместник-директорът Уилкс ще се пенсионира в края на май.
Баркър въведе Блум зад регистратурата на полицейското управление, отвори вратата със замах и й направи знак да го последва.
Блум също сниши глас:
— Аз пък изобщо не съм изненадана, Стив. Винаги съм знаела, че ще успееш.
— Ласкаеш ме. Ела сега да те запозная с Карли. Случилото се е ужасно. Просто ужасно.
Инспектор Карли Мадърс от Отдела за защита на децата седеше на голям тапициран стол, вперила поглед в телефона си. През вътрешния прозорец зад нея Блум видя, че стандартното квадратно помещение в съседство е обзаведено с удобни столове и боядисано в меки жълти и зелени тонове. До едната стена имаше етажерка от „Икеа“, пълна с книги и играчки, а на прозореца бяха окачени яркозелени завеси. Половината мокет на пода бе покрит от голям кръгъл килим в същия цвят. На един от столовете седеше жена в цивилно облекло, а на килима бяха седнали момченце на около осем-девет години и по-малко момиченце и строяха кули от „Лего“.
— Карли, запознай се с доктор Блум.
Инспектор Мадърс скочи от мястото си и с плавно движение пусна телефона в джоба на сакото си.
— Добро утро, сър — поздрави тя началника си, след което се обърна към Блум.
— Доктор Блум, инспектор Мадърс.
Мадърс протегна ръка. Беше висока, а косата й бе подстригана на строго каре до брадичката. Облечена беше в елегантна риза и костюм с панталон, втален, но не прекалено. Блум разпозна този стил. Самата тя го бе възприела преди години, когато се стремеше да спечели уважението на колегите си в полицията, повечето от които бяха мъже.
Ръкува се с Мадърс.
— Благодаря ви, че ме допуснахте в кабинета си.
— Главният комисар каза, че би било глупаво да не го направим.
Блум забеляза зле прикритото раздразнение, което се изписа върху лицето на жената. Не я винеше. Инспектор Мадърс беше висококвалифициран служител и несъмнено бе много компетентна, а няма нищо по-дразнещо от това шефът да ти казва как да си вършиш работата или, не дай боже, да намекне, че може би имаш нужда от помощ.
— Ще се постарая да не се меся в разследването ви, инспекторе. Тук съм, защото се опитваме да открием Фей, съпругата на Хари Греъм.
— Да, чух, че госпожа Греъм е обявена за изчезнала. Мислите ли, че е свързано с инцидента?
— Нямам представа.
Инспектор Мадърс кимна бавно.
— Чух за някаква игра. За какво става дума? Да не е нещо от типа на „Синият кит“?
— „Синият кит“? Какво е това? — попита главен комисар Баркър.
— Руска интернет игра, довела до над сто самоубийства — отвърна Мадърс. Блум не се учуди, че от Отдела за защита на детето знаят за „Синият кит“.
— Мили боже — каза главен комисар Баркър.
— Светът е пълен с болни мозъци.
Инспектор Мадърс разкърши рамене.
— Карат децата да изпълняват задачи, които ги държат будни и ги лишават от сън, а когато хлапетата се хванат на въдицата, им казват да се самоубият.
Блум също се включи:
— Това е ужасно и се надяваме, че нашият случай не е такъв, но смъртта на Хари Греъм…
— Тук не става въпрос за самоубийство — каза главен комисар Баркър.
— Не, сър — отвърна инспектор Мадърс. — Хари Греъм има множество прободни рани. Няма как да са негово дело. Освен това намерихме ножа на втория етаж, в стаята на сина му. Господин Греъм беше на първия етаж.
Инспектор Мадърс проследи погледа на началника си към двете деца, които строяха кули от „Лего“ в съседната стая.
— Ето защо сме сигурни, че е замесен трети човек.
— Този изверг качил ли се е на горния етаж, за да търси децата? — попита главен комисар Баркър.