Инспектор Мадърс сви рамене.
— Трябва да разберем.
Стив разкопча сакото си и пъхна ръце в джобовете си.
— За какво става дума тук, Блум? За луд, който убива семействата на хора, провалили се в някаква игра?
Блум поклати глава. Не можеше да отговори на този въпрос.
— Децата казаха ли нещо?
Инспектор Мадърс погледна през прозореца и поклати глава.
— Главният комисар ме помоли да ви изчакам.
— Да вървим тогава.
Блум отново се ръкува с Баркър и последва Мадърс в съседната стая.
— Хей, Фред — каза инспектор Мадърс. — Страхотна кула.
Тя седна на ръба на стола, на който допреди малко седеше колежката й (която междувременно бе излязла), и включи видеото с дистанционно.
— Искате ли да си поговорим, докато строите?
Топлотата на гласа и приветливото й изражение веднага подсказаха на Блум, че си разбира от работата.
— Това е доктор Блум.
— Здравей, Фред. Здравей, Джулия. Аз съм Огъста.
Блум седна.
Момчето имаше тъмна коса и по-смугла кожа в сравнение със светлокосата си сестра. Носеше дънки и червена тениска със самолет на гърдите. Джулия беше облечена в розов клин и лилава рокля на еднорози.
— Ти се казваш Август — изкикоти се Джулия възторжено.
— Точно така. А ти се казваш Юли — каза Блум.
Момиченцето се намръщи.
— Огъста идва от август, а Джулия — от юли.
Джулия грейна.
— Да, юли!
— Рожденият й ден е през юли.
Фред гледаше Огъста с широко отворени очи.
— Може би затова майка ви и баща ви са избрали това име.
Фред погледна към сестра си, а после отново към Блум.
— Кога е твоят рожден ден?
Блум се усмихна.
— Можеш ли да познаеш?
— През август — казаха двете деца в един глас.
Инспектор Мадърс смигна на Блум, след което започна внимателно да разпитва децата за подробности. Първо ги попита какво са закусвали вчера и кой е бил с тях.
— Зърнена закуска. С нас беше само татко — каза Фред.
После тя заговори за обяда, когато баща им бил нападнат, докато приготвял сандвичи със сирене и ябълки. Блум седеше, слушаше, гледаше и се надяваше децата да не млъкнат изведнъж.
— Фред, къде бяхте двамата с Джулия, докато баща ви приготвяше обяда? — попита Мадърс.
Момчето замълча, държейки жълто правоъгълно блокче над кулата си.
— Помагахме.
То сложи жълтото блокче върху кулата и го натисна.
— Двамата с Джулия бяхте в кухнята?
Момчето кимна. Джулия продължи мълчаливо да строи своята кула.
— Можеш ли да ми кажеш какво стана после?
Мадърс се наведе напред и челото й почти докосна главата на Фред.
Момчето продължаваше да строи.
— Мама и татко се скараха.
Мадърс и Блум се спогледаха, после Мадърс каза:
— Майка ти беше ли там?
Фред кимна.
Блум се наведе напред. Значи Фей е била жива вчера, три месеца след изчезването си. Това беше добра новина, макар и малко неочаквана.
— Имаше ли други хора освен майка ти и баща ти? Фред поклати глава и се изправи, за да сложи още две блокчета върху кулата си.
— Само аз и Джулия.
Сърцето на Блум биеше учестено. Може би новината не беше толкова добра. Психоложката имаше лошо предчувствие.
Гласът на Мадърс стана още по-мек.
— Как разбра, че се карат, Фред?
Момчето клекна край кутията с играчки и избра две блокчета. Блум забеляза, че и двете са червени. Джулия продължаваше да строи хаотична кула само от оранжеви блокчета.
— Фред, как разбра, че се карат?
Момчето се изправи, като гледаше кулата си.
— Всичко е наред, Фред. Знам, че ти е трудно да говориш. Ти си много смел.
Фред енергично поклати глава.
— Не бързай, миличък.
Фред отново поклати глава.
Мадърс погледна Блум, сякаш я питаше Да направим ли почивка?
Блум тъкмо се канеше да кимне в знак на съгласие, когато Фред заговори. Думите се лееха една през друга, така че речта му се следеше трудно.
— Не съм смел. Татко извика да бягаме. Взех Джулия. Не знаех къде да отида. Хукнах. Държах Джулия за ръка. Тя падна, а аз я издърпах към горния етаж. Скрих се зад леглото. Джулия се скри зад мен. Тогава дойде мама.
Момчето за първи път погледна Карли.
— Тогава дойде мама.
— Всичко е наред, Фред. При нас си в безопасност. Всичко е наред — каза Мадърс.
Фред отново погледна кулата си.
— Тогава дойде мама… — повтори Мадърс меко.
За около минута Фред потъна в болезнено мълчание. Накрая прошепна:
— Беше ме страх.
— От какво, Фред?