Очите на детето се напълниха със сълзи.
— Мама нарани татко.
О, не. Нима убийството беше финалното предизвикателство в някаква извратена игра? Кой би измислил подобно нещо? Кой би се съгласил да играе? Ако беше така, двамата с Джеймисън нямаше да се справят. Те разследваха престъпленията, след като бяха извършени, но не ги предотвратяваха.
Мадърс преглътна и сложи длан върху ръката на момчето.
— Видя ли как майка ти нарани баща ти?
Момчето кимна.
— Беше ме страх.
Мадърс погледна към Блум, но задържа дланта си върху ръката на детето и го погали с палец.
— Разплаках се — каза Фред.
— Няма проблем. Много хора плачат, когато се страхуват, миличък. Ти си много смел.
Фред погледна сестра си. Джулия продължаваше да играе с блокчетата, без да обръща никакво внимание на разговора, който се водеше на по-малко от метър от нея.
— Не съм смел — каза отново Фред.
— Самият факт, че ми разказваш за станалото, означава, че си много смел, Фред. Много смел.
Фред започна да плаче и да хлипа с очи, вперени в сестра му.
— Може ли да задам един въпрос? — обърна се Блум към Мадърс, след което погледна Фред. — Фред, защо смяташ, че не си бил смел?
Момчето я погледна.
— Взел си сестра си и си я скрил зад себе си. Нима това не е проява на смелост?
Фред поклати глава.
— Защо не?
— Защото…
Той отново погледна Джулия.
— Защото се разплаках.
Гласът му потрепери, а дъхът му секна.
— Засега това е достатъчно — каза Мадърс. Думите й очевидно бяха отправени към Блум.
Блум не й обърна внимание. Тя гледаше момчето, което от своя страна гледаше сестра си.
— Какво направи Джулия?
Фред погледна Блум с широко отворени очи.
— Размаха Тигър пред мама — отвърна той.
— Тигър?
Фред кимна.
Блум взе една малка плюшена играчка — тигър с рокля.
— Покажи ми какво направи Джулия.
Момчето взе тигъра и го задържа между себе си и Блум.
— Грррррр — каза той и разклати играчката.
— И ти смяташ, че това е проява на смелост от страна на Джулия?
— Да — каза Фред, като погледна към земята. — Защото… мама спря.
Сърцето на Блум се сви.
— Какво спря да прави майка ти, Фред?
Момчето вдигна поглед.
— Да ни гони.
— Мислиш, че майка ти ви е преследвала? — попита Мадърс.
Блум продължи да задава въпроси.
— И когато Джулия размаха Тигър пред майка ви, тя спря да ви гони?
— Да.
Блум погледна към Джулия, която строеше своята оранжева кула в края на зеления килим. Беше дребна за възрастта си, имаше ангелско лице и плитки с цвят на мед. Блум неволно си спомни за нежната Серафин Уокър, която бе отблъснала мъжа, поискал да я изнасили. Отново погледна към Фред.
— Какво направи майка ти тогава?
Фред погледна към Джулия.
— Каза „Браво, бе!“.
Инспектор Мадърс погледна Блум намръщено. Блум обаче имаше ужасното усещане, че знае какво е имала предвид Фей. Трябваше просто да уточни една последна подробност.
— Фред?
Тя изчака момчето да я погледне в очите.
— Когато майка ти каза това… на двама ви ли говореше, или само на Джулия?
— Само на Джулия — отвърна Фред без колебание.
— Какво мислите? — попита инспектор Мадърс, докато стояха в малкия бокс и чакаха водата в каната да заври. — Малко вероятно е дете да измисли такава мрачна история, нали? По всичко личи, че Фей Греъм е намушкала съпруга си пред децата.
Блум напълни чашата си с гореща вода.
— Тази жена трябва да е луда. Това не може да бъде игра — продължи Мадърс.
Или просто не й е пукало, помисли си Блум, но реши да запази тази хипотеза за себе си. Не искаше да изразява мнение, без да е сигурна. Първо трябваше да говори с Джеймисън и да разгледа случая от всички страни, защото, ако беше права, тази игра щеше да се окаже много по-страшна от очакваното.
— Играта започнала с предизвикателство — каза тя. Трябваше да обясни на Мадърс за какво става дума. — В картичката пишело „Осмеляваш ли се да играеш?“, така че може да става дума за поредица от предизвикателства, завършваща с убийство. Ако всяко следващо предизвикателство е и по-сериозно, играчът може да изгуби представа за реалността на действията си.
— Не можеш да накараш някого да извърши убийство, като просто му поставиш поредица от предизвикателства. Хората не са толкова глупави.
— Зависи от човека.
— Значи ако създателите на „Синият кит“ привличат деца, склонни към самоубийство, тази игра привлича хора, които искат да убиват?
Инспектор Мадърс изправи рамене и продължи да развива теорията си.