— Ако някой не знае как или няма смелостта да пречука половинката си, се включва в играта.
— В хода на разследването ще установите, че семейство Греъм са имали проблеми — каза Блум.
— Но кой би убил пред децата си?
Мадърс се облегна на кухненския плот.
— Това не ми е ясно.
— Ако играта ти е нужна, за да те мотивира за убийство, значи си имал задръжки. В такъв случай обаче няма да извършиш престъплението така безскрупулно, пред очите на децата си.
— Именно. Значи, както вече казах, трябва да е била луда, пияна или дрогирана.
Блум отпи от горещата вода.
— Или е възнамерявала да убие и децата.
Знаеше, че и Мадърс си е помислила същото. Тя имаше опит в разследванията и разпитите и нямаше как да не е забелязала страха на Фред.
— Предполагам знаете, че зад всички престъпления стоят пет ключови мотивации. Принуда: трябвало е да го направи, за да оцелее. Нужда: направила го е, за да получи нещо в замяна, например пари или дрога. Навик. Емоция — не мисля обаче, че това е престъпление от страст. Особености на характера — всичко от лудост до изпитване на удоволствие от престъплението.
— Дали е луда? — завърши Мадърс. — А ако е била дрогирана? Ако някой й е дал някакъв халюциноген?
— Все пак трябва да има задействащ мотив. Да кажем, че е взела нещо. Защо се е прибрала у дома, след като е отсъствала близо три месеца?
Инспектор Мадърс кимна.
— Вижте, всичко това са просто хипотези. Ще разгледам случая от всички страни. Казвам само, че човешките същества са мотивирани животни. За постъпките ни обикновено си има причина. Ако установим най-вероятната мотивация за действията на Фей Греъм, може би ще успеем да спрем тази игра.
— Ако станалото е свързано с играта.
— Именно — каза Огъста и добави наум: О, определено е свързано с играта.
19
— Какво става?
Джеймисън бе преполовил сандвича с шунка и сирене, а на бюрото му го очакваше половин литър плодов сироп.
— Откри ли бащата на Джейн? — попита Блум. По целия път към Лондон тя беше търсила пропуски в теорията си, но без успех. Макар все още да не я бе изказала гласно, знаеше, че е вярна.
— Не. Джейн не знае дори фамилното му име. Все едно да търсим игла в купа сено.
За Джеймисън въпросът беше приключен.
Блум въздъхна, съблече палтото си и седна. Джеймисън не каза нищо. Знаеше как да я накара да говори.
Блум пое дълбоко дъх.
— Фей Греъм се прибрала, за да убие съпруга и децата си. Нямам доказателство за децата, но съм сигурна, че това е било намерението й. Намушкала баща им и ги подгонила с нож. Спряла едва след като дъщеря й размахала плюшен тигър пред лицето й и изръмжала.
— Разбира се, това би спряло психопат — каза Джеймисън.
Блум не отговори.
Джеймисън я погледна с широко отворени очи.
— Шегуваш се. Нима мислиш, че Фей страда от психопатия?
— Четирима души са изчезнали. Нямат нищо общо помежду си, но явно играят една и съща игра. Но защо? Кой би направил подобно нещо? Със сигурност не безумно влюбеният годеник и бъдещ баща, нито любящата майка на две малки деца. Студентът може да е достатъчно глупав, но другите? Нужно е специално стечение на обстоятелствата. Или определен тип характер.
— Не. Няма начин. Нали не предполагаш, че всички са…
— Стюарт е бил идеален партньор. Грейсън — преуспяващ син. Лана — смела самотна майка, макар и с някои недостатъци. Фей — способна счетоводителка. Ако се разровим малко обаче, ще видим, че всичко това е само фасада. Стюарт е тормозел колегите си, Грейсън е бил слаб студент, Лана — лъжкиня, а Фей е имала доста неприятен характер.
— И по какво тези хора се различават от нас? Ти си доказан психолог, но личният ти живот е катастрофа. Аз съм приятен събеседник, но с провалена кариера. Хората са едновременно добри и лоши. Ти самата постоянно го повтаряш. Фей може наистина да е възнамерявала да избие цялото си семейство и това може да означава, че е психично болна, но не значи, че и останалите са такива.
— Лана ли имаш предвид?
— Да. Точно нея имам предвид.
Блум отпусна длани върху бюрото пред себе си и заговори меко:
— Предвид това, което знаеш за Лана, би ли казал, че проявява известна безотговорност?
— Знаеш, че бих, но…
— А склонност да живее на гърба на другите? Например да разчита на дъщеря си да се грижи за дома, а на приятелите си — да отглеждат детето й?
— Добре де.
— Би ли я описал като импулсивна жена, която лесно се отегчава?
Джеймисън се намръщи.
— Понякога. Клеър вероятно би я описала така.