— А какво ще кажеш за неспособността й да поема отговорност за действията си или за непрестанните лъжи?
Джеймисън не отговори.
— Ти и Клеър долавяли ли сте у Лана съжаление или чувство за вина заради начина, по който се отнася с Джейн?
— Това е лудост, Огъста. Стига. Наистина преувеличаваш.
— Правило ли ти е впечатление дали Лана Рейд притежава повърхностен чар или необичайно високо самочувствие, или слаба емоционалност, или…
— Знам, знам. Липса на емпатия. Разбирам. Тя отговаря на много от симптомите.
Блум изчака, за да даде време на идеята да узрее в главата на партньора й. После каза:
— Честит първи рожден ден.
Джеймисън се облегна на стола си.
— Всъщност е очевидно — каза тя.
Джеймисън понечи да поклати глава, но спря, намръщи се и я погледна в очите.
— Картичките за едногодишни обикновено съдържат две изречения. „Честит първи рожден ден“ и…
— Ти си един[6] — допълни Джеймисън.
— Ти си един — каза Блум. — Един от какво? Един от нас? Един от тях? Мисля, че тези хора са подбрани с някаква цел. Един процент от населението има психопатни наклонности. Ако съм права, в играта участват и други хора.
Джеймисън мина покрай метростанцията на площад „Ръсел“ и влезе в кръчмата „Маркиз Корнуолис“. Имаше нужда от питие. Хипотезата на Блум беше потресаваща. Тя нямаше слабост към ексцентричните теории и рядко приемаше идея, без да я обмисли добре. Последното й предположение обаче звучеше странно първосигнално. Като нещо, което той би отхвърлил като шега. Като нещо, над което би се надсмял. Куп психопати играят игра? Заедно? И защо? С каква цел? Джеймисън си спомни за терористичните заговори, по които беше работил в тайните служби, и потрепери. Онези хора бяха нормални, но радикализацията ги караше да вършат лудости. На какво би бил способен човек без съвест?
Въпреки тъмния дървен под, викторианските камини и стабилните дървени маси „Корнуолис“ беше светъл и просторен бар. Местата край прозорците бяха заети от големи групи елегантно облечени клиенти. Джеймисън видя Стеф на бара. Той вдигна ръка и помаха. Стеф работеше в офиса на Британския лекарски съюз, който се намираше наблизо, и често прекарваше тук делничните вечери. Беше дребна и весела, имаше къдрава рижа коса и мръснишки смях. Джеймисън беше имал няколко забежки с нея — нищо сериозно, просто забавление по негов вкус. След като в продължение на повече от десет години бе крил професията си от всички жени, с които бе излизал, той беше станал поддръжник на случайните и неангажиращи връзки. Сега се надяваше Стеф да разведри деня му.
— К'о ста’а? — каза Стеф с ужасен уелски акцент.
Джеймисън се усмихна. Харесваше му, че се старае.
— Ще пиеш ли нещо? — попита той. — Имах ужасен ден.
— Звучи страхотно. Брой ме.
Стеф вдигна два пръста към бармана.
— „Перони“[7], моля.
Тя се обърна към Джеймисън.
— Искаш ли да говорим?
— Не.
— Добре.
Бирите пристигнаха и двамата се чукнаха с бутилките. Джеймисън надигна шишето към устните си, но спря. Някаква жена се приближи, мина зад Стеф и сложи ръка на рамото й.
— Ще тръгвам, Стеф — каза тя. — Благодаря за поканата.
Джеймисън искаше да погледне към жената, но не му се щеше околните да видят, че я гледа.
Стеф се завъртя на бар стола.
— Сигурна ли си? Ние едва започваме. По-късно ще си вземем нещо за хапване.
Стеф погледна към Джеймисън.
— Съгласен ли си, Маркъс?
Преди Джеймисън да успее да отговори, жената каза:
— Много си мила. Може би следващия път.
Той не можеше да спре да се взира в сините й очи. На устните й се изписа едва забележима усмивка.
— Приятно ми е — каза тя. Тези думи очевидно бяха предназначени за него.
Джеймисън проследи с поглед русата жена, а Стеф започна да разказва за някакъв актьор, когото видяла във влака.
— Коя е тази жена? — прекъсна я той.
— Лекарка, която работи в Лекарския съюз. Сара някоя си. Не си спомням фамилното й име. Мила е. Малко е скучна, но иначе е доста приятна.
Джеймисън продължи да пие бирата си и да си бъбри със Стеф, но вече не се надяваше тя да го покани в дома си. Сексапилната усмивка и думите „Приятно ми е“ го бяха смутили. Каза си, че би било хубаво отново да срещне доктор Сара Някоя-си. Наистина много хубаво.
20
Главен комисар Стив Баркър се обади в 7:30, когато Блум тъкмо завършваше сутрешното си бягане. Предишната вечер тя му беше изпратила в имейл резюме на информацията, получена до момента, и очакваше обаждането му.
6
Игра на думи: английската фраза You are one може да означава както „Ти си на една (година)“, така и „Ти си един“ или „Ти си единствен“. — Бел. прев.