— След смъртта на Хари Греъм реших да сформирам оперативна група — каза той. — Прегледах информацията, която си ми изпратила за тази игра, и мога да осигуря допълнителни ресурси за проследяването на другите играчи. Не искам повече смъртни случаи.
Блум застана до мивката, напълни чаша с вода и отпи голяма глътка.
— Благодаря, Стив — каза тя. — Вашата дирекция ли ще води разследването?
— Като начало да. Говорих с колегите в столичната дирекция и ако успеем да ги убедим, че въпросът е от национално значение, може да поискат да поемат стратегическото ръководство, но засега ще работите с мен.
— Чудесно. Ако искаш, с Маркъс можем да дойдем днес за брифинг и да решим какво ще правим по-нататък.
— В имейла пишеш, че имате работна хипотеза.
Блум бе споменала, че имат теория, но не бе уточнила, че става дума за психопати.
— Така е, но предпочитам да го обсъдим лично. Въпросът е деликатен и доста спорен.
— Добре. Очаквам да чуя мнението ти, Блум. Да организирам ли брифинг тази сутрин?
Три часа по-късно Блум и Джеймисън пристигнаха в дирекцията на полицията на Ейвън и Съмърсет в Портисхед. По пътя Блум беше взела Джеймисън от дома му в Уембли. Той беше предложил да шофира, но тя не искаше да я взема от дома й. През петте години, откакто работеха заедно, Джеймисън не й беше ходил на гости нито веднъж. Блум знаеше, че това го побърква.
Инспектор Карли Мадърс ги посрещна на регистратурата. Блум представи Джеймисън и тримата се отправиха към една от заседателните зали. Главен комисар Баркър ги очакваше заедно с шестима полицаи в цивилно облекло. На стената в дъното на залата висеше бяла дъска, на която бяха окачени снимките на Фей и Хари Греъм, Лана Рейд, Грейсън Тейлър и Стюарт Роуз-Бътлър. Под фотографията, на която Фей и Хари се усмихваха, бяха поставени две ужасяващи снимки на окървавеното тяло на Хари. Под тях Фред и Джулия се усмихваха от училищна снимка, а невинните им лица не подозираха какви ужаси им предстои да изживеят.
— Как са Фред и Джулия? — обърна се Блум към Мадърс.
— Социалните служби са ги настанили в приемно семейство. Майката на Фей починала преди години, а баща й е в старчески дом. Родителите на Хари живеят в Испания. Пристигат със самолет този следобед и вероятно ще вземат децата със себе си.
— Добро утро — каза Баркър, опитвайки се да привлече вниманието им. — Добре дошли, доктор Блум. А това трябва да е господин Джеймисън.
Двамата с Джеймисън се ръкуваха.
— Много се радвам, че работите с нас по случая.
Разбира се, сега случаят принадлежеше на полицията. Когато нещата станеха интересни, полицаите винаги проявяваха чувство за собственост.
Бейкър продължи:
— Позволете ми да ви представя екипа. Познавате инспектор Мадърс. А това е сержант Фил Грийн.
Баркър посочи висок, слаб мъж със сив костюм, който имаше същия цвят като късата му коса. Сержант Грийн кимна за поздрав.
— Това е полицай Крейг Лоугън, нашият технически гений. Знае всичко за киберпрестъпленията. До неотдавна беше на стаж в Националната криминална агенция, отдел „Киберпрестъпления“.
— Добро утро — каза полицай Лоугън, най-младият човек в залата. Беше малко над 25-годишен, а грапавата му кожа подсказваше, че като юноша е страдал от тежко акне.
Баркър посочи други двама полицаи, мъж и жена, които седяха на бюрата зад него.
— И накрая — полицай Радж Ахтар и полицай Кей Уилис, двама от най-опитните ни криминалисти.
Двамата по-възрастни полицаи се усмихнаха на Джеймисън и Блум.
— Както вече ви казах, доктор Блум води един от най-интересните курсове в Националния център за обучение. Става дума за курс по психология на мотивираните престъпления. Завърших го преди три години, беше възхитително и провокативно преживяване. Освен това тя е вещо лице към Кралската прокуратура, а заедно с господин Джеймисън предлагат специализирана помощ при разследвания. Така ли е?
Той погледна към Блум.
— Абсолютно. Благодаря ти, Стив.
Когато сътрудничеше на полицията, Блум умишлено наричаше старшите служители по малко име. Цивилните не бяха длъжни да се обръщат към полицаите по чин. Това напомняше на екипа, че Блум и Джеймисън не са част от обичайната йерархия.
— Не можах да открия много информация за вас, господин Джеймисън — каза Баркър.
Джеймисън се усмихна.
— Аз съм бивш служител на тайните служби.
Блум усети обичайната вълна от нервност, която изпълни стаята. Полицаите често се отнасяха с особено подозрение към миналото на Джеймисън в службите.