— Сигурна ли си, че е действал против волята на Клаудия? — попита Уоткинс.
— Тя е на петнайсет — отвърна Серафин, обидена от намека, че не знае значението на израза „по взаимно съгласие“.
Уоткинс се изчерви.
Майката на Серафин седеше, без да се обажда, както я бяха инструктирали — тя беше такава покорна глупачка — но сега се намеси.
— Какво намеквате? — попита тя и разтвори ръце. — Ние сме добро семейство. Дъщеря ми никога не би наранила когото и да било. Този мъж я е изплашил и тя просто се е защитила.
— Така ли е, Серафин? Беше ли уплашена? — попита Уоткинс.
— Да.
— Той пусна Клаудия и нападна теб?
— Да.
— И казваш, че си го ударила с молива, като си се надявала да го одраскаш?
— Да.
Серафин продължи да отговаря едносрично.
Уоткинс я погледна в очите.
Не ми вярва, помисли си Серафин. Тя сведе поглед, преви рамене, потъна в стола и започна да чопли кожичките около ноктите си. Аз съм 14-годишно момиче и съм уплашена. Не исках да нараня никого. Просто се опитвах да помогна на приятелката си, а сега ме разпитват.
За миг тя се притесни, че не се справя. Може би имаше проблем със стойката или изражението й. Полицаите са обучени да хващат измамниците.
В този момент обаче Уоткинс събра записките си.
— Добре, стига засега. Ще направим почивка, а полицай Филикс ще ти покаже бюфета.
Уоткинс погледна майката на Серафин.
— Добре е да хапне нещо, за да се успокои.
След това отново се обърна към Серафин и й се усмихна топло.
— А после пак ще поговорим.
Серафин кимна. Аз съм ранимо, уплашено момиче. Аз съм ранимо, уплашено момиче. Установи, че се чувства по-добре, като си повтаря тези думи наум.
Уоткинс стана и се отдалечи. Серафин си отдъхна. Щеше да се справи с лекота.
4
Втората стрелка на големия часовник в кабинета на психоложката се придвижи към деветката. Доктор Огъста Блум седеше с изправен гръб на стола си и я гледаше; всяко преместване на стрелката намаляваше тревогите й и всичко, което би могло да й попречи да съсредоточи вниманието си върху друг човек в продължение на цял час. Знаеше, че този сеанс ще бъде тежък. Беше прочела бележките и знаеше какво да очаква. Травмирана жертва, призована да защити действията си, които бяха първични, но не и умишлени.
Тик.
Так.
Четиринайсет. На тази възраст човек все още не се е простил с детството си. Невинността отлита лека-полека: първо Дядо Коледа и Феята на зъбките; после осъзнаването на факта, че родителите имат недостатъци; че хората могат да бъдат себични; и накрая — че светът може да бъде безкрайно жесток. Детството трябва да се отдалечава бавно, така че съзнанието да може да се приспособи. Когато бъде брутално изтръгнато за миг, след него остават сенките на отрицание, гняв и отчаяние.
Блум не беше в състояние да върне времето назад и да отстрани травмата. Можеше обаче да се опита да внесе светлина в детското съзнание и да намали болката.
Серафин спря на вратата на малкия кабинет и прецени доктор Блум. Жената беше седнала на стол с висока облегалка и дървени подложки за ръцете. Имаше къса коса с цвят на овесена каша и беше облечена в черен панталон и зелен пуловер с V-образно деколте; облеклото й изглеждаше спретнато и елегантно. Краката й бяха обути в равни черни обувки; майката на Серафин би ги описала като практични. Ходилата на психоложката едва докосваха пода.
Тя е ниска като мен, помисли си Серафин. Това може да ми бъде от полза.
— Здравей, Серафин — каза доктор Блум. — Влез. Седни.
Ръцете й, отпуснати в скута, държаха малък черен тефтер. Тя изчака Серафин да седне, след което продължи:
— Как се чувстваш днес?
Серафин примигна няколко пъти и каза:
— Добре.
Този отговор беше безопасен.
— Добре — повтори доктор Блум. — Знаеш ли защо майка ти ме помоли да говоря с теб?
— Заради домакина.
Доктор Блум кимна.
— Знаеш ли, че съм психолог?
Серафин отговори утвърдително; доктор Блум продължи:
— Занимавам се с младежи, обвинени в извършване на престъпления.
— Значи работите за полицията?
— Понякога. Предимно работя с адвокати и техните клиенти, както и с малолетни престъпници, на които им предстои съдебен процес. Майка ти обаче ме помоли да поговоря с теб, защото се притеснява как ти се е отразило случилото се. Затова съм тук — за да ти помогна да осмислиш станалото. Ти ще определиш темпото. Ето ти чаша вода и носни кърпички. Ако искаш да направим пауза, просто кажи.
Серафин погледна кутията с кърпички. Очаква се да ги използвам, помисли си тя.