— Мисля, че не си справедлив към органите на реда. Сигурна съм, че ако имаше други смъртни случаи, свързани с този, щяхме да знаем.
— Можем ли да поемем такъв риск? Предполага се, че другите играчи ще постъпят като Фей.
— Добре. Тогава говори с полицията.
— А какво те накара да мислиш, че Фей страда от психопатия? Надали е детето, което размахало плюшения тигър.
— Всъщност беше точно то. При разговорите със семействата на изчезналите забелязах някои общи черти, но нищо особено впечатляващо. Когато обаче Фред описа безстрашието на Джулия, нещо ми хрумна. Запитах се защо смелостта на момичето е спряла Фей. Майката е видяла, че Фреди е уплашен. Може да е разпознала страха, но не мисля, че е била в състояние да го разбере. Но когато Джулия пристъпила напред и изръмжала, Фей се е идентифицирала с нея.
— Видяла е себе си в Джулия?
— Мисля, че повечето шестгодишни инстинктивно биха се досетили, че нещо не е наред. Джулия може да не е видяла убийството на баща си, но майка й е била изцапана с кръв и е държала нож.
— Но момичето не се уплашило.
— Именно.
Джеймисън я погледна ужасен.
— Може ли едно дете да бъде психопат?
Блум въздъхна бавно.
— Според някои хора може. Аз лично смятам, че се раждаме с определени наклонности, които или се засилват, или отслабват вследствие на житейския ни опит. Възможно е обаче някои характеристики да са налице от момента на раждането.
Блум си помисли за Серафин. Момичето неведнъж бе описвало родителите си като „прекрасни“, но думите му винаги бяха звучали твърде пресилено, за да са истина, а и то така и не успя да даде пример за прекрасно държание от страна на майка си и баща си. Истината за живота в семейството на Серафин оставаше неразкрита.
— Значи при определени обстоятелства потенциално психопатните наклонности може да се потиснат?
— Не казвам това. Има доказателства, че мозъкът на възрастния психопат функционира по съвсем различен начин в сравнение с мозъците на другите възрастни, но е невъзможно да се каже дали тези различия са вродени. Някои хора споделят твоите опасения; те твърдят, че психопатите са хищниците на нашия вид, но също така са и най-смелите приключенци; това са хората, които поемат рискове и които са склонни да преплават океана, без да знаят какво има на другия бряг.
— Значи твърдиш, че имат принос към обществото? Че са нужни?
— Тези хора работят като хирурзи, войници, пожарникари, предприемачи. Много от тях имат положителен принос към обществото. Разбира се, някои крадат или убиват, но повечето не го правят. Според мен проблемът е, че играта явно окуражава противообществените постъпки.
— Трябва да спрем да мислим за играта.
— Моля?
— Казваш, че играта окуражава противообществените постъпки. Само че проблемът не е в играта, а в човека, който стои зад нея.
— Така е.
— Защото този човек също е психопат. Това е мнението ти, нали?
Блум погледна Джеймисън. Харесваше й бързата му мисъл; това бе едно от най-привлекателните му качества.
— Така мисля. За да откриваш латентни психопати…
— И да ги караш да извършват злодеяния?
Блум кимна.
— Трябва да си напълно наясно с мотивацията им.
— Но какъв е мотивът? Мислиш ли, че някой ги подготвя за нещо?
— От това се опасявам.
— Боже мой, Блум.
— Да ги изпратиш у дома, за да убият мъжете или жените си, е твърде… банално. Какво печели онзи, който дърпа конците?
— Власт?
— Може би — каза Блум. — Мисля обаче, че има и още нещо. Тази игра е амбициозна и необикновена. Мисля, че става дума за нещо повече от власт.
25
— Доктор Блум е права — каза полицай Крейг Лоугън.
Джеймисън завъртя очи. Блум сви рамене, сякаш искаше да каже „Виновна ли съм, че съм права?“.
Провеждаха конферентен разговор с главен комисар Баркър, полицай Лоугън, инспектор Карли Мадърс и полицай Кей Уилис. Полицай Лоугън бе потърсил в интернет анкети, които биха могли да служат за откриване на психопати, и бе намерил няколко подходящи. Една от тях, наречена „Тест за психопати“, се намираше на сайта на „Сайк Сентръл“[10], а другите, от рода на „Кой филм от 80-те си?“ и „Гений ли си?“, се разпространяваха в различни социални медии.
— Лошата новина е, че открих още четиресет души, които изчезнали, след като получили подобни картич — завърши разказа си полицай Лоугън. — И броят им продължава да расте.