— Защо мислиш така?
— Защото сте изучавали такива хора… луди серийни убийци.
Блум се облегна на стола си и най-сетне се намръщи.
— Не, не съм. Изучавах тийнейджъри и млади възрастни със специфични черти на характера. Те не бяха серийни убийци; никой от тях не е убил човек.
— Защо?
— Интересува ме какво значи да бъдеш човек. Исках да изуча една екстремна част от човечеството; смятам, че това е много поучително.
— Не. Не питам за това. Защо не са убили никого?
— Защото са избрали да не убиват.
— А може би защото никой не ги е ядосал достатъчно.
Блум леко сбърчи устни.
— Или това… да.
— И вие мислите, че съм като тези психопати, само защото съм се защитила?
— Няма абсолютно никакво значение какво мисля аз. Важното е какво мислиш ти или какво знаеш за себе си и за това, което те отличава от другите хора. Спомена, че съм те преметнала, но аз не съм ти казала нищо ново. Ти вече знаеше, че си различна. Много се стараеш да прикриеш този факт и трябва да призная, че за възрастта си показваш впечатляваща степен на самоконтрол.
— Тогава защо съм тук, щом ми казвате само неща, които вече знам? — Дали не издаваше твърде много? — Ако така стоят нещата.
— За да имаш един човек, който е на твоя страна и иска да ти помогне.
— За какво да ми помогне?
Блум впери поглед в нея и каза:
— Да направиш своя избор, Серафин.
28
Главен комисар Стив Баркър бе планирал ежедневни конферентни разговори. Блум го набра и чу мелодията в другия край на линията. Възнамеряваше да се върне бързо от сеанса, за да се включи в разговора заедно с Джеймисън, но нещата се бяха проточили.
Тя си сложи слушалките и докато чакаше, прегледа електронната си поща и отвори един имейл от Кралската прокуратура. Обвиняваха клиента й в нанасяне на тежка телесна повреда. Нямаше доказателства, които да предполагат предумишленост на деянието.
Баркър се обади и Блум затвори електронната си поща.
В отрезвяваща актуализация на информацията си полицай Лоугън разкри, че Играта с картичките за рожден ден има поне 109 участници. Той най-сетне бе успял да проследи сайта на играта в дълбините на тъмната мрежа, но за момента този сайт бе напълно недостъпен. Полицай Кей Уилис все още очакваше от различните телефонни компании информация за използваните данни, но имаше потвърждение, че в първите часове след изчезването си Стюарт, Грейсън и Лана са свалили подобни файлове. Докато Баркър посочваше приоритетите за следващите няколко дни, Блум получи три неприети повиквания от един и същи лондонски номер. Някой много искаше да говори с нея. Тя прослуша съобщението на гласовата поща. Някой си доктор Клод Фалън от Съвета за здравни и социални грижи я молеше спешно да му върне обаждане.
Ръководният орган на професионалните психолози беше пасивен регулатор. Досега оттам никога не се бяха обаждали на Блум, не и откакто бяха поели дейността на Британското психологическо общество. Блум върна обаждането, както я бяха помолили.
— Доктор Клод Фалън.
Мъжът имаше дълбок глас, излъчващ увереност. Блум предположи, че е петдесет и няколко годишен, може би и повече.
— Доктор Блум се обажда. Търсили сте ме.
— А, да, доктор Блум, боя се, че имаме проблем. Получихме много сериозно оплакване относно професионалната ви пригодност.
— Моля?
— Да. Предадохме оплакването на Съдебния отдел за здравни и социални грижи. СОЗСГ.
— Без първо да говорите с мен? За какво става дума?
— Въпросът е много деликатен, затова преценихме, че на този етап трябва бъде разгледан от професионалисти. Бих ви посъветвал да си намерите адвокат.
Шокът у Блум отстъпи място на гнева.
— Кой е подал оплакването? За какво точно става дума?
— Боя се, че не мога да ви дам повече информация по телефона.
— Можете да ме изправите пред съд, но не можете да ми кажете защо? Това е нелепо. Настоявам да ми обясните.
— От СОЗСГ ще се свържат с вас, за да обсъдите делото и да ви предоставят необходимата информация. Това е просто приятелско обаждане.
— Приятелско обаждане?
— Както казах, от СОЗСГ ще се свържат с вас — каза доктор Клод Фалън и затвори.
Нещо не се връзваше. С кого беше работила напоследък? Кой можеше да има проблем с услугите й? Кой бе останал толкова недоволен?
Всички въпроси водеха до един отговор: Дейв Джоунс, мъжът, който бе обвинил асексуалния Джейми Болтън във флирт с 12-годишната му дъщеря Ейми. Само това й липсваше.
29
На Лана не й беше приятно да го признае, но последният й съперник беше класи над нея. ПВ вече бе публикувал доказателства за последния си триумф — снимки на възрастната жена, която беше измамил; на кадрите жената спеше, а на едното й око имаше голямо лилаво петно. Освен това играчът бе публикувал доказателства за парите, дадени му от старицата за услуги, които той обещал да извърши, както и банково извлечение, от което се виждаше, че сума от 42 300 лири е преведена от законната сметка на жената към неговата тайна сметка. Лана дори не си беше набелязала жертва. Тя отново щеше да падне в класацията и да получи съперник от по-ниско ниво, който, подобно на ПВ, щеше да я смачка. Защо не можеше да спре да пие? Бе пропиляла 13 от последните 24 часа в пиене.