— Как да ви наричам?
— Доктор Блум. Разбрах, че си много добра ученичка и учителите ти те смятат за изключително способна. Обичаш ли училището?
Серафин сви рамене.
— Майка ти каза, че си отлична спортистка. Сподели, че си в отбора по нетбол[2] и си представлявала областта на състезания по бадминтон. Така ли е?
Серафин отново сви рамене.
— Освен това си изиграла главната роля в миналогодишната училищна постановка. Наистина си пълна отличничка.
Серафин се размърда на стола. Трябваше да се овладее. Държеше се като някоя от глупавите си приятелки. Погледна доктор Блум, която седеше с изправен гръб, прибрани крака и ръце в скута. Серафин се поизправи на стола.
— Добра съм по естествени науки и математика.
Доктор Блум кимна.
— Освен това обичам да спортувам.
Тя премести дясното си ходило точно под дясното коляно.
— Ти си единствено дете. Близка ли си с родителите си?
— Много.
— Това е добре.
Доктор Блум се усмихна, сякаш този отговор искрено я зарадва.
— Би ли ми обяснила какво имаш предвид под „много“?
Серафин премести лявото си ходило до дясното.
— Харесвам също технология на дизайна, защото господин Ричардс е добър учител.
И подостря моливите си много добре.
— Разбирам.
— Вие лекарка ли сте? — попита Серафин и отпусна ръце върху бедрата си.
— Но, но имам докторска степен по психология. Знаеш ли какво значи това?
Серафин кимна.
— Къде сте учили? Не знам дали да ходя в университет. Струва ми се загуба на време; бих могла просто да работя и да печеля пари. Как мислите?
— С кого си по-близка, с майка си или с баща си?
С никого, помисли си Серафин.
— И с двамата — отвърна тя. — Поравно.
— Те подкрепиха ли те след нападението?
Подкрепяха се един друг. Сякаш те бяха тъпите жертви. Серафин прикри раздразнението си с усмивка.
— Държаха се прекрасно.
— Прекрасно?
Серафин видя как кафявите очи на доктор Блум се впериха в нейните.
— Ти си голяма късметлийка, Серафин.
Нещо в тона й подсказа на Серафин, че мисли тъкмо обратното.
— Можеш ли да ми разкажеш със свои думи какво стана във физкултурния салон?
Серафин пое дълбоко дъх. Очакваше този въпрос.
— Двете с Клаудия влязохме в салона, а домакинът тръгна след нас. Оказа се, че е спял с Клаудия от месеци. Не че тя го е искала. Той я е насилвал. И така, домакинът ни видял да влизаме в салона и решил да го направи и с двете ни. Клаудия понечи да го спре, но той тръгна към мен и се опита да ме опипа. Притисна ме в един ъгъл и аз не знаех какво да сторя. Затова…
Серафин замълча: трябваше да подреди мислите си.
— Имах молив в джоба си и го ударих с него. Мислех, че ще го одраскам, ще го нараня и така ще можем да се измъкнем. Само че моливът се заби във врата му и рукна кръв. Тя беше навсякъде, домакинът се подхлъзна, падна и повече не се изправи. Това е всичко.
Доктор Блум отвори тефтера си и записа три-четири думи.
— Благодаря ти. Много ми помагаш. А когато домакинът те притисна в ъгъла — психоложката продължаваше да си води бележки, — преди да използваш молива… Какво си помисли?
— Че не искам този изрод да ме изнасили.
Доктор Блум вдигна поглед.
— И как се чувстваше?
— Уплашена до смърт.
Доктор Блум кимна.
— Вярвам ти. Какво виждаше в този момент?
— Какво съм виждала?
— Възприемаше ли всичко, което се случваше в салона, или беше съсредоточена върху един определен детайл?
Серафин си спомни как бе вперила поглед в пулсиращата артерия на шията на Дарън Гадняра.
— Не мисля. Не си спомням.
— Извика ли? Изпищя ли?
— Не.
— А Клаудия?
Серафин поклати глава.
— Защо не?
— Нямаше смисъл. Той беше заключил вратите.
— Значи не сте можели да избягате, нито е имало кой да ви се притече на помощ?
Серафин кимна.
— Той те притисна в ъгъла и даде да се разбере какво смята да прави.
— Да.
— А ти беше уплашена до смърт.
— Да.
Серафин стаи усмивката си. Разговорът вървеше добре.
Доктор Блум обаче замълча и пое дълбоко дъх.
— Какво имаш предвид под „уплашена“? Можеш ли да опишеш чувствата си?
— Ами…
Доктор Блум мълчеше.
— Колко сеанса ще имаме? — попита Серафин.
— Колкото е необходимо.
— Какъв е обичайният брой?
Психоложката се усмихна.
— Мислиш ли, че този случай е обичаен, Серафин?
По дяволите. Наистина трябва да внимавам какво казвам.
— Извинете. Не. Просто мислех, че се провеждат определен брой сеанси.