— Не съм самотна.
— Но си сама.
— Да, и съм щастлива, благодаря.
— Сигурна ли си?
Джеймисън дояде кроасана си и изхвърли трохите в кошчето за хартия.
— Кога за последно си имала връзка?
Блум се върна към работата си. Нямаше намерение да води този разговор.
— Трябва да ти кажа нещо — каза тя. — Вчера ми се обадиха от Съвета за здравни и социални грижи. Получили оплакване относно професионалната ми пригодност и провеждат разследване. Тази сутрин ми връчиха официалното писмо.
— Леле — възкликна Джеймисън. — Очаквах да ми кажеш, че си лесбийка.
Блум го погледна. Този път беше явно раздразнена.
— Това би ли било проблем?
Джеймисън вдигна ръце и се усмихна извинително.
— Ни най-малко. Някои от любимите ми жени са лесбийки.
— Много смешно, Маркъс.
— Извинявай, мамо.
Той се ухили и отпи от кафето си.
— Притесняваш ли се? За какво се отнася оплакването?
Блум му подаде писмото.
— Дейв Джоунс смята, че съм имала неуместни взаимоотношения с дъщеря му. Твърди, че съм се срещала неофициално с нея извън консултативния център и дори в дома си.
— Леле.
— Не съм.
— Не, разбира се, че не си. Ти си… Блум.
— Няма нужда да се присмиваш.
— Не се присмивам! Просто казвам, че си най-праволинейният и етичен човек, когото познавам. В сравнение с теб дори местният ни свещеник има съмнителен морал.
Блум повдигна вежди.
— Пеех в църковния хор. Не знаеше това, нали? Татко беше много набожен.
Блум не можа да сдържи усмивката си. Джеймисън беше най-доброто средство за разведряване на ужасен ден.
— Няма да намерят доказателства, защото няма такива, но ще има разследване.
Той й върна писмото.
— Ще се справим. Аз също имам един въпрос, който не ми дава мира. Този сайт е много добре защитен, нали? И всички играчи с психопатни наклонности в крайна сметка изчезват. Защо тогава организаторът се занимава с тези картички? Защо не изпраща имейли или есемеси? Или още по-добре — WhatsApp. Проклетото нещо е криптирано изцяло, така че никога не бихме разбрали какво се случва.
— И аз си задавах този въпрос. Организаторът сигурно иска да сме наясно какво прави. Ако не бяха картичките, нямаше да знаем, че изчезванията са свързани, нито колко играчи участват. На получателите е казано да вземат нещо от вътрешната страна на картичката — то е било на мястото на лепенката; предполагам, че става дума за инструкции за сайта и уникален потребителски код. Тогава защо не им е наредено да унищожат картичките? По последни данни знаем за 109 души, които просто са ги оставили така, че да бъдат намерени.
— Оставени са като визитка на организатора.
— С тях той ни казва Вижте колко съм умен. Това е.
— Организаторът се перчи, но в някакъв момент може да оплете конците.
— Надали. Имаме работа с много високо функционален психопат. Повечето хора допускат грешки, когато се поддадат на емоциите и спрат да следват собствените си правила…
— Но психопатите не се поддават на емоциите.
— Или поне не го правят толкова често. Единствената им отправна точка е тяхното его. Те могат да се опиянят от собствената си гениалност и да станат безкритични. Въпросът е как да ги подтикнем към това.
Джеймисън се замисли за миг.
— Да ги накараме да мислят, че печелят. Трябва да вярват, че не разполагаме с доказателства и не знаем нищо, просто защото са прекалено умни. Това е „играта на Романова“.
— Романова?
— В тайните служби така наричахме операциите, изискващи психологическа манипулация. Названието е вдъхновено от Наташа Романова, героиня от комикса „Черната вдовица“. Виждала ли си онази сцена в „Отмъстителите“, в която Наташа е вързана на стол и подложена на разпит, но всъщност тя разпитва похитителите си? По изражението ти разбирам, че не си, но схващаш идеята.
Блум наистина схвана идеята, но преди да разберат кой стои зад играта, тактиките бяха безполезни.
30
В Йоркшър Стюарт Роуз-Бътлър — или Стюарт Лорд, както се представяше напоследък — излезе от жп гарата в Лийдс и тръгна към Парк Скуеър във финансовия район на града.
Улиците наоколо бяха тихи, като се изключат няколкото преминаващи коли; когато Стюарт стигна до парка, той беше пуст. От всички страни се издигаха георгиански сгради с големи прозорци и импозантни входове. В повечето се помещаваха правни фирми и адвокатски кантори. Стюарт отново прочете съобщението.
Много сме впечатлени.
Ще се срещнем на Парк Скуеър в Лийдс утре в 13:30 часа.