Това беше всичко. Нямаше име. Нямаше описание. Стюарт погледна часовника си — 13:28. Той седна на една пейка и зачака.
Точно две минути по-късно висок, слаб, мургав мъж влезе в парка. Стюарт веднага го позна. Когато мъжът се приближи, той стана.
— Добър ден, господине.
Мъжът протегна ръка; ръкостискането му беше болезнено.
— Себастиан Форбс.
Себастиан носеше сако от туид и тъмносиня вратовръзка с игла, инкрустирана с диаманти. Стюарт изпита задоволство, че бе облякъл новия си костюм „Армани“.
— Добър ден — каза той, като се стараеше да звучи колкото може по-изтънчено. Без съмнение Себастиан знаеше историята му, но нещата се бяха променили и Стюарт искаше да са наясно.
— Как да ви наричам?
Едно от предишните предизвикателства на Стюарт беше да промени самоличността си. Той дълго бе размишлявал върху новото си име.
— Стюарт Лорд.
— Бивш Бътлър[12], настоящ Лорд. Много добре. Моля, елате с мен, господин Лорд. Някои хора нямат търпение да се запознаят с вас.
Себастиан Форбс отведе Стюарт до сграда, намираща се през няколко улици. На фасадата нямаше нито табели, нито звънец, само лъскава черна врата. Форбс почука силно само веднъж и зачака. Секунда или две по-късно вратата се отвори автоматично. Двамата мъже влязоха в разкошно преддверие. Покритият с плочи под водеше към широко стълбище. Когато вратата се затвори зад тях, Стюарт чу гласове, идващи от горния етаж.
— Какво е това място? — попита той, докато се изкачваха по стълбите.
— Това място не съществува. Вие никога не сте били тук и ще се запознаете с хора, които никога не сте срещали.
Себастиан Форбс спря на стълбищната площадка и погледна към Стюарт, който беше две стъпала по-надолу.
— Схващате ли какво имам предвид?
— Разбира се. Никога не съм бил тук.
Стюарт имаше опит в престъпния свят; навремето беше забравял много места.
Голямата слънчева зала в предната част на сградата бе обзаведена семпло, но създаваше усещане за лукс. Около дървените маси бяха подредени по две-три кожени кресла, а покрай стената в дъното на залата бе разположен бар от черно стъкло. Зад него стоеше мъж с червена папийонка и бяла риза, който приготвяше напитка в чаша от релефно стъкло. Пред бара трима мъже и две жени спряха да разговарят и погледнаха към Стюарт.
— Позволете ми да ви представя господин Стюарт Лорд — каза Себастиан Форбс и пое чашата от бармана.
Стюарт се ръкува. Всеки от петимата го поздрави с „добре дошъл“, но никой не каза името си.
По-младата от двете жени му подаде чаша студена бира.
— Мисля, че това е любимата ви напитка.
Той пое чашата. Жената продължи:
— Все още не сте един от нас, господин Лорд, но показахте огромен потенциал, а от начина, по който действате, личи, че имате класа.
За миг Стюарт се почувства глупаво. Беше толкова погълнат от новия си живот и от чистото, неподправено удоволствие, което изпитваше от всяко предизвикателство, че не се бе замислял защо бе поканен да участва в играта. Той изпъна тялото си, високо 190 сантиметра, и стегна раменете си. Ама разбира се. Това беше подбор на екип. Предстоеше му последното интервю.
31
Наближаваше полунощ. Блум почука на вратата. Джеймисън отвори с думите:
— Джейн е изчезнала.
— Знам — отвърна Блум и влезе в преддверието на Клеър. — Кога?
— На обяд излязла от училище, за да си купи сандвич, но така и не се върнала. Мислели, че се е прибрала у дома, а глупавите учители не проверили, защото знаели, че преживява тежък момент.
— Сама ли е излязла от училище?
— Явно да. С Дан ще излезем да я търсим по улиците. Клеър се обади на всичките й приятели, но и ние ще направим няколко посещения. Вече се обадихме в болниците.
— Уведомихте ли полицията?
— Клеър им звънна, но те казаха, че са минали само няколко часа, а повечето тийнейджъри се връщат.
— Клеър каза ли им за Лана?
— Да, но тя не знае всичко.
— Добре. Вървете. Аз ще се обадя на Баркър и ще остана с Клеър.
— Благодаря ти.
Блум извади телефона си и позвъни на Стив Баркър. Щеше да го събуди, но случаят беше спешен.
— Ало? — каза той сънено.
— Стив — каза Блум, — Огъста е. Дъщерята на Лана Рейд е в неизвестност от 12 часа.
— Какво?
— Джейн Рейд е изчезнала.
Баркър замълча за миг, след което каза:
— С какво мога да помогна?
— Местната полиция трябва да се отнесе сериозно към случая. Трябва да знаят коя е Лана и на какво е способна. Сега ще се обадя на комисар Бригс от Скотланд Ярд, но ще трябва да й кажа всичко.