Бригс беше бивша курсистка на Блум и един от най-добрите полицаи, които бе срещала.
— Познавам Бригс. Тя е разумно ченге. Кажи й каквото трябва, а за по-сигурно и аз ще говоря с нея утре.
Блум му благодари и позвъни на Грейс Бригс, която, за щастие, беше будна и работеше върху голям инцидент с огнестрелни оръжия. Блум й разказа накратко за какво става дума — за колекционера на психопати, за семейство Греъм, за изчезването на Джейн Рейд — и Бригс обеща да извести всички полицаи, че случаят е от първостепенна важност.
Блум се отправи към кухнята. Клеър обикаляше около кухненския остров.
— Клеър? — каза Блум тихо, тъй като не искаше да я стресне.
— Огъста. Благодаря, че дойде.
— Как няма да дойда. Какво мога да направя за теб? Яла ли си нещо? — попита тя и включи електрическата кана.
Клеър поклати глава.
— Може ли да ти задам няколко въпроса?
— Моля. Питай каквото искаш.
— Кога за последно говори с Джейн?
— Тази сутрин на закуска. Тя винаги ми помага с момичетата.
— И как се държа?
Блум сложи пакетчета чай в две чаши.
— Нормално — просто нормално. Блъскам си главата дали нещо не ми е убягнало, но нищо не ми хрумва. Знам, че през последната седмица беше потисната, но тя е силно момиче.
— Би ли отишла някъде, без да ти каже?
— Джейн е най-зрялото младо момиче, което познавам. Винаги ми казва къде отива и с кого е. Задължително се прибира преди 20:30 часа и което е най-важното, говори с мен. Каза ми, че се притеснява, задето вие с Маркъс търсите баща й. Всичко споделя с мен.
— Каза ли ти защо това я притеснява? — попита Блум.
— Той е пропаднал тип. Тя не иска да има нищо общо с него; вероятно се бои, че ако майка й не се върне, той може да поиска родителските права.
— Възможно ли е да е избягала заради това?
Клеър въздъхна.
— Обсъдихме го и тя изглеждаше спокойна. Уверих я, че никой няма да я принуждава да се вижда с него и че ако се случи най-лошото, ние с Дан ще й осигурим възможността да избира. Мислех, че думите ми са я успокоили.
Клеър отново закрачи из кухнята.
— Не знам какво да правя. Как да й помогна? Ами ако съм казала нещо, което не е трябвало?
— Ще я открием — каза Блум. — Имаш ли представа къде Лана би отвела Джейн, ако случаят е такъв?
Клеър замръзна на място.
— Това ли мислите, че е станало? Онзи ден Маркъс ми зададе куп странни въпроси за Лана — дали мисля, че у нея има нещо злокобно — но не пожела да ми каже защо пита.
— Разбирам — каза Блум.
— Мисля, че трябва да знам цялата история, не си ли съгласна?
— Да поседнем — каза Блум и подаде на Клеър чаша чай. — Обещавам да ти разкажа всичко. Но нека изчакаме Маркъс да се върне.
Седяха мълчаливо с чаши в ръце и от време на време поглеждаха към часовника. Един час по-късно входната врата се отвори и Джеймисън и Дан влязоха в жилището.
Клеър подскочи.
— Намерихте ли я?
Дан поклати глава, а русите му къдрици паднаха върху очите.
— Съжалявам, скъпа. Върнахме се, за да проверим дали има новини.
Клеър отново седна.
— Не. Но Огъста обеща да ми кажете какво става всъщност.
Джеймисън кимна леко. И двамата знаеха, че вече е безсмислено да крият истината.
— Клеър — каза Блум, — смятаме, че хората, избрани да играят тази игра, може би имат психопатни наклонности.
Дан седна на страничната облегалка на креслото, в което седеше жена му. Всички мълчаха, затова Блум продължи:
— Много хора имат такива наклонности и повечето от тях се държат съвсем нормално. Действията и възгледите им може понякога да ни изненадват, но това важи и за много хора, които нямат психопатни наклонности. Основното, което отличава психопатите от останалите хора, е, че нямат съвест и не изпитват истинска емпатия. Емоциите им са по-притъпени. Това ги прави по-рационални, но им пречи да осъзнаят какво влияние имат върху околните.
— Защо му е на някого да ги избира? Кой би тръгнал на лов за психопати? — попита Клеър.
— Не можем да бъдем сигурни. Все още не знаем в какво се състои играта. Предполагам, че тези хора са подбрани по някаква специфична причина, свързана с уникалните им способности.
— Знаем за една участничка, която се е върнала… — каза Джеймисън.
— Сигурен ли си, че е нужно да го разказваш? — прекъсна го Блум. Джеймисън я стрелна с поглед. — Извинявай, продължи — каза тя.
— Фей Греъм, която изчезнала през януари, се върнала у дома миналата седмица.
— Е, това е чудесна новина, нали? — каза Клеър.
— Името ми е познато — каза Дан в същото време.