— Тя намушкала мъжа си до смърт — каза Джеймисън.
— За бога, Маркъс.
Клеър се изправи. За миг Блум помисли, че тя може да хвърли чая си по брат си.
— По дяволите — промълви Клеър и отново седна.
Дан я хвана за ръката.
— Какво прави полицията по случая?
— Помагат, но не е лесно. В края на краищата тези хора са изчезнали по собствено желание и като изключим деянието на Фей, не разполагаме с доказателства за други простъпки.
— Тя е убила съпруга си!
Дан беше бесен.
Блум седна на ръба на стола си.
— Да, и полицията се опитва да я открие.
— Това ли ще направи Лана с Джейн? — попита Клеър.
— Не и ако зависи от мен — отвърна Джеймисън.
— Фей Греъм има две деца, които са живи и здрави, макар че са били у дома по време на нападението — каза Блум. Тя почувства погледа на Джеймисън върху себе си. Той знаеше за нейната теория за оцеляването на децата, както и че умишлено избягва да говори за това.
— Какъв е планът? — попита Дан.
— Трябва да вляза в играта.
Джеймисън се обърна към Блум.
— Трябва да ме вкараш. Трябва да стана един от тях, да бъда избран и да разбера какво се случва, по дяволите.
— Как да го направя? — попита Блум. Сякаш можеше да манипулира игра, намираща се в дълбините на тъмната мрежа.
— Разполагаме с всички въпросници и анкети. Ще попълня колкото може повече, сякаш съм психопат. Ти можеш да ми кажеш какво да пиша.
Блум поклати глава.
— Няма да използват само анкетите. Ще разгледат цялата ти история в интернет, изборите, които си правил, възгледите, които си изразявал. Аз така бих направила.
— Виждаш ли! Знаеш какво биха направили, значи можеш да ме вкараш.
— Ще трябва да фалшифицираме личността ти, миналото ти, да не говорим, че ще трябва да ти измислим рожден ден, който да е скоро.
— Полицай Лоугън ще ни помогне.
— Твърде е рисковано. Нямаме представа какво ще те накарат да правиш.
Клеър се обади:
— Маркъс може да се справи. Правил го е преди и е получил медали за това.
— Какво? — попита Джеймисън изумено.
— Казал си на татко.
— На смъртния му одър — процеди Джеймисън през зъби.
— Е, той имаше малко време да се похвали със заслугите ти, преди да издъхне. Гордееше се с теб. Както и аз.
— Тайните служби неслучайно се наричат така, Клеър.
— Тогава трябваше да си затваряш голямата уста.
— Той умираше.
— А ти трябваше да се изфукаш.
— Не съм се фукал. Обясних му защо отсъствах толкова често и защо бях толкова сдържан. Мисля, че заслужаваше да знае.
Клеър подмина възмущението на брат си и погледна Блум.
— Той може да се справи. Трябва да му помогнеш.
Блум погледна Джеймисън. Идеята беше глупава. В най-добрия случай нищо нямаше да стане. Имаше обаче малка, съвсем малка вероятност планът да успее.
32
Денят, в който Джеймисън претърпя катастрофа, започна много добре.
От полицията се обадиха на Клеър, защото момиче, отговарящо на описанието на Джейн, бе забелязано на гара „Кингс Крос“. Не можеха да кажат дали е била сама, тъй като била заобиколена от пътници, но бяха сигурни, че е прекосила перона на гарата. Проверяваха записите от видеокамерите, за да се уверят, че не се е качила на някой влак.
Джеймисън знаеше, че не може да направи нищо, освен да чака, и реши да покара колело. Кортизолът го правеше нервен и раздразнителен. Ако искаше да мине за истински психопат, трябваше да знае как действат, мислят и чувстват тези хора. Блум му беше препоръчала „Без съвест“ на Робърт Хеър (изследване върху психопатите от човека, разработил метод за откриването им), „Изповед на един социопат“ от М. Е. Томас (автобиографичен разказ за живота на един социопат, написан от американска адвокатка) и „Мъдростта на психопатите“ от оксфордския професор по психология Кевин Дътън. Джеймисън паркира колелото си и свали „Изповед на един социопат“ на телефона си.
Два часа и 50 страници по-късно той се прибра у дома. Нямаше новини за Джейн. Какво, по дяволите, беше търсила на гара „Кингс Крос“? От полицията се бяха опитали да проследят телефона й, но той беше изключен. Джеймисън имаше лошо предчувствие. Джейн не беше от момичетата, които бягат. Тя беше отговорна. Нещо не се връзваше.
Той взе душ и отиде на среща със Сара. Изкушаваше се да я отложи, тъй като не му беше до срещи, но в крайна сметка реши да отиде. Отдавна не бе копнял да види жена така, както копнееше за Сара. Така или иначе щеше да седи у дома и да чака новини — защо вместо това да не поседи с нея? Така може би щеше да се разсее.