Джеймисън отвори очи и погледна първо към тавана, а после към нея.
— Донесох грозде и оранжада — каза тя.
— Обичам оранжада.
Гласът му беше дрезгав, но това не успя да прикрие сарказма му. Джеймисън се намръщи и потри главата си.
— Можеш ли да помолиш някого да ми даде нещо против главоболие?
Няколко минути по-късно Блум се върна със сестра на име Луси, която провери картона му и му даде допълнителни обезболяващи.
— Какво стана? — попита Блум.
— Някакъв велосипедист изгуби управление и ме блъсна.
— Сигурен ли си, че е било случайно?
— Да, да. Човекът взе завоя твърде бързо, а аз се оказах на неподходящото място в неподходящото време.
Джеймисън направи опит да се засмее.
— Дори мислех да не ходя на тази среща.
— Но Клеър каза, че колоездачът не е спрял.
Джеймисън затвори очи.
— Вероятно се е паникьосал.
— Кога стана толкова великодушен?
— Беше случайно, Огъста. Случват се такива неща.
Блум не настоя, но знаеше, че и двамата мислят за едно и също.
— Какво казаха лекарите?
Той обърна лице към нея и отново отвори очи.
— Искаш да знаеш кога ще ме изпишат, за да мога да се върна на работа?
— Всъщност мислех да ти донеса работата тук.
Джеймисън се усмихна, но в следващия момент лицето му се сви от болка.
— Сериозно, какво казаха?
— Лека травма на главата. Извадил съм късмет.
— Но ти имаш фрактура на черепа.
— Юнак без рана не може. Ще се оправя. В следващите дни ще ме изпишат. Знаеш, че не им достигат легла.
— Не бързай да си тръгваш. И не ставай свадлив и деспотичен. Опитай се да бъдеш търпелив.
— Да, мамо.
Той обърна лице към тавана и отново затвори очи.
Блум забеляза логото на „Форк“ върху двете картонени чаши на масата.
— Да не си пращал Клеър за бутиково кафе? Аз мога да ти нося.
— Клеър най-много да отиде до „Коста“. Тези ги донесе Сара.
— Сара е дамата, с която се виждаш?
Джеймисън я погледна.
— Да, Сара е дамата, с която се виждам. Имаш невероятен стил на изразяване, Огъста.
Блум не обърна внимание на шеговития му тон и потупа ръката му съвсем леко.
— Ще те оставя да си почиваш.
— Как върви случаят? Какво става с Джейн?
Блум се изправи.
— Всичко е под контрол, Маркъс. Ти гледай само да оздравееш.
Пътуването с влак до Бристол траеше час и половина. Блум седеше в тихия вагон на маса за четирима; до нея се беше настанил бизнесмен, който си водеше бележки върху разпечатка на презентация на „Пауър Пойнт“. Блум погледна през прозореца. Нещо не се връзваше. Професионалната репутация беше най-важното нещо в живота й, а Джеймисън много се гордееше с добрата си физическа форма. Двамата бяха нападнати в рамките на 24 часа. Това не можеше да е съвпадение. Инцидентът с Джеймисън и разследването на нейната работа явно бяха подготвени. Психопатите са невероятно находчиви, когато трябва да открият слабостите на противника и да се възползват от тях. Блум неволно си помисли за Серафин.
Два часа по-късно психоложката пристигна в централното полицейско управление в Бристол. Бяха се разбрали да се срещнат тук вместо в Портисхед. Тя се отправи към кабинета на главен комисар Баркър, където се беше събрал екипът.
— Съжалявам за господин Джеймисън — каза Баркър. — Как е той?
Блум метна палтото си на облегалката на единствения свободен стол и извади айпада и записките от чантата си.
— Всъщност е доста зле. Мисли, че ще го изпишат до няколко дни, но аз го видях тази сутрин и не съм толкова сигурна.
Блум седна и огледа екипа.
— Един бърз въпрос, преди да започнем. Някой друг имал ли е неприятни преживявания през последното денонощие?
Членовете на екипа се спогледаха, поклатиха глави и измърмориха по едно тихо „не“.
— Защо питате? — обади се полицай Ахтар.
— Вчера ми се обадиха от професионалната организация. Казаха, че срещу мен е подадено сериозно оплакване.
— Мислите ли, че Джеймисън е бил нападнат? — попита сержант Грийн.
— Възможно е. Човекът, който издирва психопатите, е умен. Бих се изненадала, ако не подозира, че го следим.
— Според теб знае ли, че сме ние? — попита Баркър.
— Не се предоверявам на интуицията си, Стив, но мисля, че всички ние трябва да внимаваме — за всеки случай.
— Може би ще успея да помогна — каза полицай Лоугън. — Оказва се, че наред със 109-те играчи, които все още са активни, има и няколко, които са се прибрали у дома.