— И са нападнали близките си?
Гласът на Баркър беше изпълнен с ужас.
Лоугън поклати глава.
— Не. Един човек се свърза с мен и сподели, че баща му получил една от онези картички, изчезнал за известно време, а след това просто се върнал.
— Какво? Наистина ли? — попита сержант Грийн. — Все едно нищо не се е случило?
— Да — каза Лоугън.
Всички погледнаха Блум.
— Как се връзва това с Фей Греъм? — попита Баркър.
Блум се замисли.
— Трябва да говорим със завърналия се играч. Можете ли да го уредите? — попита тя Лоугън.
Той кимна.
— Не би трябвало да има проблем. Знам кой е човекът.
— Добре — каза Блум. — Трябва да разберем в какво се състои тази игра.
36
Джеймисън се събуди гладен като вълк и реши, че това е добър знак. Главоболието му беше притъпено, така че можеше да не му обръща внимание. Той стана от леглото, сложи си чорапите и синия пуловер, който Клеър му беше донесла, и отиде да закуси в стаята в края на коридора. Изборът не беше голям — зърнени закуски, кисело мляко и препечени филийки, но беше толкова гладен, че не се впечатли. Взе ягодово кисело мляко, три препечени филийки и бурканче с мармалад от касис. После помоли за чаша чай жената зад барплота, чиято лява ръка бе покрита с впечатляващи татуирани рози.
Джеймисън се върна в стаята си и изгледа сутрешните новини, докато се хранеше. Към края на закуската главоболието му отново се усили. Той си сложи слушалките и си пусна аудиокнигата „Мъдростта на психопатите“ от професор Кевин Дътън. В нея се обясняваше колко полезни могат да бъдат психопатните черти на характера — например за хирурзите или сапьорите, които трябва да потиснат емоциите си и да работят спокойно и с премерени движения. Или пък за шпионите или серийните убийци, които омайват жертвите си и прикриват истинските си мотиви. В заключителните си бележки Дътън описваше общото между всички психопати: независимо дали са светци, шпиони или грешници, тези хора не спират да търсят нови екстремни преживявания.
Как живееха тези хора? Самият Джеймисън често се бе излагал на опасности и обичаше екстремните спортове заради опияняващото съчетание от риск и ендорфини, но не беше от онези, които постоянно търсят нови предизвикателства.
За първи път той разглеждаше психопатите като различни, а не като лоши.
— Боже — промълви той в празната стая. Точно за това говореше Блум. Психопатите бяха неизбежни. Ако за хората бе полезно да са безстрашни, авантюристи, спокойни, безчувствени или себични, имаше логика някои личности да съчетават всички тези черти. Това се наричаше еволюция.
— Хайде, поспаланко. Ставай.
Нещо меко, но тежко го удари по лицето. Джеймисън отвори очи и вдигна чистите чорапи от гърдите си.
— Деликатна както винаги — каза той на сестра си, която го гледаше намръщено.
— Какво става, Маркъс?
Джеймисън седна в леглото. Погледна часовника: 12:15.
— Какво имаш предвид, сестричке?
— Джейн е в неизвестност от четири дни.
Джеймисън очакваше Клеър да каже още нещо, но тя замълча.
— Какво искаш да ти кажа?
— Искам да ми кажеш, че правиш нещо, вместо просто да лежиш тук и да слушаш глупавата си музика.
Тя посочи слушалките, които все още бяха в ушите му.
Джеймисън махна слушалките.
— Аз не съм полицай, Клеър. Всъщност лежа в болница с травма на главата.
— О, я се стегни. Добре си.
Джеймисън знаеше, че не бива да се препира с Клеър, когато е ядосана. През годините бе изгубил много безполезни битки. Затова зачака мълчаливо, докато сестра му крачеше из стаята.
— Трябва да я намерим. Не можем просто да седим и да чакаме. Трябва да направим нещо. Аз трябва да направя нещо.
Дълбоки тревожни бръчки прорязаха челото й.
Обаждам се в полицията през час и те всеки път ми казват едно и също. Няма новини, няма новини, няма новини. Мислят ме за луда и непрекъснато ми напомнят, че не са длъжни да ми дават информация, тъй като не съм й роднина. Можеш да си представиш какво им отговорих. Нагли копелета.
Джеймисън се усмихна. Не би искал да има сестра си за противник. Дали гневът беше най-психопатната й черта?
— Защо се усмихваш? Какво ти е толкова смешно, мамка му?
— Говори по-тихо, грубиянке. Тук има деца.
Клеър се намръщи.
— Жената в съседната стая има малък син, който я посещава всеки ден.
— На кого му пука, мам…
Джеймисън замери сестра си с чорапите. После потри главата си; болеше го.
— Огъста каза, че мислят да пуснат съобщение по телевизията за Джейн. Вече са писали в социалните медии и са разлепили плакати на гарите „Кингс Крос“ и „Сейнт Панкрас“, както и около училището. Докато не открием човек, който я е видял обаче, все едно търсим игла в купа сено.