— Ако нещо се случи с нея, никога няма да ти простя.
— На мен? Аз какво съм направил?
— Тя дойде при теб за помощ. Казах й, че ще се справиш.
— Е, значи ти си виновна.
Очите на Клеър се напълниха със сълзи и Джеймисън веднага съжали за думите си.
— Виж — продължи той, — Лана може да е била ужасна майка, но никога не е наранила Джейн и не й е навредила, нали? Да се надяваме, че и сега е така и че двете са някъде заедно.
Отмаляла, Клеър седна до него, захлупи лице в ръцете си и заплака.
37
В югозападния район на Съри, недалеч от Хейзълмиър, Блум и полицай Лоугън се движеха по частния път, принадлежащ на семейство Луелин.
Фрея Луелин се беше свързала с онлайн превъплъщението на полицай Лоугън — Крейг Лоугън, пишейки, че преди осем месеца баща й Клайв изчезнал, след като получил една от онези картички за рождения си ден, но се върнал шест седмици по-късно. Момичето много се радваше, че Крейг ще се отбие да поговори с Клайв. Пишеше, че се надява това да го успокои, и изразяваше увереност, че сестра му скоро ще се прибере.
Ето че пристигнаха.
— Леле — прошепна полицай Лоугън, когато измежду дърветата се показа голяма, внушителна къща. Сводестата входна врата бе обрамчена с бръшлян, който стигаше чак до покрива на сградата.
— Корпоративните адвокати явно печелят добре — каза Лоугън, когато чакълът на алеята захрущя под гумите на автомобила. Полицаят паркира и угаси двигателя.
Жена на двайсет и няколко години отвори входната врата и излезе да ги посрещне. Имаше блестяща, професионално фризирана коса и безупречен грим. Тесните й дънки и раираната тениска бяха семпли, но си личеше, че са скъпи. Ноктите й бяха лакирани в яркорозово.
— Не забравяй какво ти казах — прошепна Блум. — Внимавай какво говориш и ако изпаднеш в затруднение, следвай знаците ми.
— Фрея?
Крейг отиде до младата жена и се ръкува с нея. Беше облечен в дънки и избеляла тениска със снимка на някаква група. Блум предположи, че вероятно е искал да изглежда готин, но всъщност приличаше на пълен загубеняк. Което не беше лошо.
Фрея Луелин се усмихна, разкривайки ослепително белите си зъби.
— Много се радвам да се запознаем, Крейг. А това сигурно е леля ви.
— Алис — каза Блум.
— Не доведох майка си, за да не й давам напразни надежди — каза Лоугън, придържайки се към предварително уговорената история, — но леля Алис поиска да дойде, за да ми окаже морална подкрепа.
— Разбира се. Влезте. Веднага ще ви заведа при татко. Миналата седмица беше в Ню Йорк, но се прибра рано тази сутрин и знам, че ще успее да ви успокои.
Тя ги преведе през внушителното преддверие и по витата стълба, която водеше до галерия, опасваща целия етаж.
— Татко каза, че било жизнеутвърждаващо преживяване. Бягство, което му дало възможност да преразгледа приоритетите си.
— Той би ли искал да разговаря с нас за това? — попита Блум.
Стигнаха до затворена дъбова врата с натруфена брава, изобразяваща дракон с рубини вместо очи.
— Мисля, че от татко е по-добре човек да иска прошка, а не разрешение.
Фрея отвори вратата, въведе Блум и Лоугън в стаята и отиде до голямото бюро в дъното.
— Татко, това са едни мои приятели, които отчаяно искат да говорят с теб.
Блум и Лоугън стояха на вратата. Мъжът, който седеше зад бюрото и гледаше през прозореца, се обърна, когато чу гласа на дъщеря си. Беше едър, с гъста черна коса, широки рамене и кобалтовосини очи. Дъщеря му го целуна по бузата, а той й се усмихна топло, след което се обърна към гостите.
— Това са Крейг и леля му Алис. Сестрата на Крейг изчезнала покрай онази игра, в която ти участваше. Казах им, че си се върнал невредим и не бива да се притесняват, но се надявах, че ако се срещнете и поговорите, това може да ги успокои.
Блум беше изумена от наивността на Фрея. Младата жена очевидно не познаваше истинската същност на баща си и не разбираше играта. Клайв Луелин явно беше истински майстор на преструвките. Той веднага стана от стола си и направи знак на Блум и Лоугън да се приближат.
— Разбира се, разбира се. Влезте. Седнете. Фрея, помоли госпожа Бърнс да направи чай и да донесе от онзи чудесен джинджифилов сладкиш.
Блум и Лоугън седнаха на двата стола срещу голямото бюро. Луелин се ръкува с Лоугън и го потупа енергично по рамото, след което сложи ръце на раменете на Блум в израз на искрена загриженост. Цялостното му поведение казваше Успокойте се, намирате се сред приятели.