— На колко години е сестра ти, Крейг? — попита Луелин, след като зае мястото си от другата страна на бюрото.
— На 23.
Луелин поклати глава и цъкна с език.
— Бедната ви майка сигурно е съсипана.
Той погледна Блум.
— Ти сестра на майка му ли си, Алис?
— Да — каза Блум. Луелин им говореше на „ти“ като стар приятел.
— Не мога да си представя какво бихме правили, ако Фрея реши без предупреждение да си направи един такъв малък излет.
— Малък излет? — повтори Блум.
Луелин се облегна на стола си и се усмихна. Зъбите му блестяха също като тези на дъщеря му.
— Излет, изследователска екскурзия, пътуване с цел себеопознаване. Всеки има нужда понякога да се откъсне от ежедневието, за да презареди батериите и да се съсредоточи върху важните неща, не мислите ли?
— На нашата възраст може би — каза Блум. — Но моята племенница е дете.
Луелин кимна, сякаш бе съгласен с думите й, но после каза:
— Някои от нас дори в ранна възраст имат стари души.
— Знаете ли къде е сестра ми? — попита Лоугън отчаяно; звучеше доста убедително.
— Предполагам, че е там, където иска да бъде.
— Да не искате да кажете, че е изчезнала по собствено желание? — попита Блум. — И никой не я е принудил?
Луелин сложи ръце на тила си.
— Нека ви разкажа нещо. Както може би се досещате, аз съм богат човек, защото съм много добър адвокат. Ако искате да продадете бизнеса си за милиони, аз съм вашият човек. Ако искате да се преборите с жадните за власт големи компании, които се опитват да погълнат фирмата ви, аз съм вашият човек. Ако искате да погълнете дребните предприемачи, които ви крадат клиентите, аз съм вашият човек. Срещу мен никой не е спечелил, няма и да спечели. Но каква полза имам аз от всичко това?
На Блум й идваше да разпери ръце и да каже: „Голяма къща, частно образование за разглезената ви дъщеря, ослепителна съпруга и гараж, пълен с бързи коли“.
— Разни неблагодарни нещастници се оплакват. Исках повече, Луелин. Трябва да намалиш хонорара си, Луелин. При положение че те нямат нито ум, нито кураж да се справят сами. Разбирате ли?
— Какво общо има това със сестра ми?
Луелин погледна Лоугън за миг и каза:
— Нищо.
Тишината бе нарушена от жена на средна възраст в униформа на домашна помощница, допълнена от бяла престилка и ослепително бяло боне, която влезе в стаята. Тя буташе сребриста количка, върху която бяха подредени порцеланов чайник, чаши и три чинии с огромни парчета сладкиш. Прислужницата — вероятно г-жа Бърнс — напълни трите чаши с чай и ги постави пред Луелин, Лоугън и Блум, после сложи чиниите до чашите и подреди каничка с мляко и захарница в средата на бюрото. Блум и Лоугън й благодариха, но не и Луелин. Жената излезе, без да каже дума.
— Защо й е на племенницата ми да изчезва заради някаква игра, без да каже на семейството си къде отива и дали е добре? — попита Блум. — Съжалявам, но не виждам смисъл в това.
— Дали е игра, или просто алтернативна действителност? — каза Луелин философски.
— Не знаем — отвърна Блум доста раздразнено. Тя погледна към Лоугън, после отново към Луелин. — Но вие знаете. Знаете точно в какво се състои играта, тоест алтернативната действителност. Затова ви моля… Моля ви да ни кажете какво става и къде е тя.
— Сестра ти умно момиче ли е? — обърна се Луелин към Лоугън.
— Мисля, че да.
— Е, умните хора винаги са добре, независимо от предизвикателствата.
При тези думи Блум изправи гръб.
— Какви предизвикателства?
Луелин свали ръце от тила си.
— Живот. Любов. Загуба.
— Тя в опасност ли е? — попита Лоугън.
— Крейг, момчето ми, всички ние постоянно сме в опасност. Илюзия е да мислим иначе.
— Добре, добре. По-конкретно, тази игра изисква ли от участниците да правят опасни неща? Сестра ми може ли да пострада?
Луелин се наведе напред и се подпря на бюрото.
— Никой не може да те накара да направиш нещо, което не искаш, нали, Алис?
Той се усмихна на Блум и й намигна, сякаш двамата бяха тайни съюзници.
Блум използва възможността да се обърне към него.
— Вижте, просто искаме да знаем, че Сали е в безопасност, че не е изложена на риск и не е в беда.
Тя също се постара да звучи отчаяно.
— Като баща би трябвало да ни разбирате.
— Това, което за един е опасност, за друг е ежедневна задача. Това, което за един е беда, за друг е честна игра.