— Ще мога да ти отговоря, след като се срещнем още няколко пъти.
Доктор Блум затвори тефтера си.
— Може да е от полза и за двете ни, ако си водиш дневник и записваш мислите си във връзка със случилото се и с нашите сеанси. Записвай, ако си спомниш нещо. Отбелязвай как се чувстваш и приспособяваш.
Доктор Блум взе от бюрото зад себе си един тефтер, досущ като собствения си, и го подаде на Серафин.
— Може да използваш това.
Серафин се наведе напред, взе тефтера, сложи го в скута си и обви длани около него. Очакваше доктор Блум да реагира на това толкова очевидно подражание. Хората често повдигаха вежди или се усмихваха за миг. Психоложката обаче изобщо не се впечатли. Тя разпитваше Серафин за дома и училището й и момичето направи всичко възможно, за да я заблуди и обърка.
Един час по-късно Серафин си тръгна, доволна от способността си да манипулира психоложката. По средата на коридора обаче си спомни за носните кърпички. Трябваше да ги използвам. Следващия път нямаше да допусне такава глупава грешка.
5
Когато наближи метростанция „Ейнджъл“, Блум бръкна в джоба на палтото си, за да извади картата си за градския транспорт. После видя тълпата, която се стичаше към входа на метрото, и реши да измине пеш двата километра до площад „Ръсел“. Срещите с нови пациенти винаги бяха тежки, а свежият въздух щеше да й помогне да помисли върху сеанса.
Тя зави надясно по улица „Чадуел“. Възнамеряваше да мине покрай площад „Мидълтън“ и по тихите странични улички, когато телефонът й звънна.
— Здравей, Шийла.[3]
Маркъс Джеймисън нямаше австралийски корени, но всеки ден я поздравяваше с тези думи, изречени с подобаващо автентично произношение.
— Здравей, Брус — отвърна Блум, без дори да се опита да прикрие характерния си йоркшърски акцент.
— К’во става? — попита Джеймисън, преминавайки на уелски.
Блум се зачуди дали човек с толкова богат опит в тайните служби не трябва да има по-изострено чувство за политическа коректност. Тя предположи обаче, че слабостта му към акцентите е това, което е черният хумор за патолога — средство за справяне с трудностите. А може би се задълбочаваше твърде много. Може би Джеймисън просто обичаше акценти.
— Идвам — отвърна тя. — До десетина минути ще съм при теб.
— Как мина с новата?
— Не съм сигурна.
— Сложен случай?
— По-скоро сложна личност. Но може би съм несправедлива. Извинявай. Не трябваше да го казвам.
— Знаеш ли, Огъста, не е лошо да се осланяш на вътрешното си чувство. Не можеш да живееш във вакуума на безпристрастността. Понякога интуицията просто ти подсказва кое е правилно.
— Да, да. Може и така да е, но стремежът към обективност никога не е излишен. Сега имам нужда от време за размисъл. Ще се видим след малко.
— Всъщност… Обаждам се, защото се нуждая от услуга.
Блум притисна телефона към ухото си, за да заглуши шума от уличното движение. Това беше нещо ново. През петте години, откакто работеха заедно в малкия си консултативен център, Джеймисън никога не беше молил за услуга. Той беше от онези независими хора, които винаги вършат всичко сами. Тъкмо затова на Блум й харесваше да работи с него. След сеансите с малолетни престъпници не можеше да се занимава с капризен бизнес партньор.
— Слушам — отвърна тя.
— В офиса има едно момиче, с което бих искал да се срещнеш. Тя се нуждае от помощта ни. Майка й е изчезнала при неизяснени обстоятелства.
— Ще ни плати ли за помощта?
Блум зави по улица „Марджъри“.
— Не. Затова казах, че те моля за услуга. Виж, ще ти обясня, като дойдеш. Просто исках да те уведомя предварително, за да не се изненадаш.
Тя разбра, че Джеймисън лъже. Не се беше обадил, за да предотврати изненадата, а за да й пусне мухата, тъй като знаеше, че загадките я привличат неудържимо. Майка й е изчезнала при неизяснени обстоятелства. Винаги имаше някаква загадка. Понякога ги наемаха семейства, за да открият близките им, които полицията не бе успяла да издири. Друг път ги ангажираха от Кралската прокуратура; адвокати се допитваха до тях във връзка с особено тежки престъпления.
Бяха се запознали на една конференция. Огъста бе говорила за първичните мотиви зад престъпните деяния. Джеймисън бе отишъл при нея и се бе пошегувал, че никой не би могъл да разплита загадки по-добре от бивш шпионин и криминален психолог. Шест месеца по-късно започнаха да правят точно това.
Бяха добър екип. Бяха различни. Огъста предполагаше, че Джеймисън е бил царят на гимназията — харесван, забавен, председател на ученическия съвет и капитан на отбора по ръгби. И макар да беше най-разхвърляният човек, когото Блум познаваше, той притежаваше увереност и излъчваше непоклатимо, тихо достолепие. Тя, от своя страна, беше подредена до педантизъм.
3
Препратка към австралийска игра, при която играчите си разменят репликите „Здравей, Шийла!“ и „Здравей, Брус!“ при определени правила. Играчът, който наруши правилата, минава на по-долно ниво. — Бел. прев.