— Защо изключвате терористичните актове? Ами ако от „Ислямска държава“ са решили да радикализират родените убийци? — каза Кей Уилис.
Блум и Джеймисън се спогледаха.
— Не ми казвайте, че не ви е минало през ум — обади се Грийн в отговор на мълчанието им.
— Мина ни — отвърна Джеймисън. — Само че радикализираният тероризъм е силно емоционално явление, основаващо се на усещането за несправедливост или продиктувано от основни религиозни принципи.
Блум добави:
— На средностатистическия психопат просто не му пука за другите хора. Важен е само той. Ако получава онова, което иска, всичко е наред. Малко вероятно е психопатът да се заинтересува от някаква кауза, а какво остава да поиска да се жертва за нея.
— А организираната престъпност? — попита Ахтар.
— Това вече е нещо — каза Джеймисън.
— Точно това трябва да знаем — каза Блум. — Защо някой прави това? Създаването на тази игра изисква огромни ресурси, така че резултатът трябва да си заслужава. Кой би имал полза да контролира сто измамници, манипулатори и морално деградирали мошеници без съвест?
— Сещам се за няколко възможни отговора — отговори Грийн през смях.
— Аз също — каза Джеймисън. Той обаче беше ужасяващо сериозен.
42
Томас Лейк живееше в голяма къща в Дидсбъри, Манчестър, заедно с жена си Сюзан и двамата им синове, близнаците Лукас и Джейкъб. Докато вървеше към входната врата заедно с Блум, Джеймисън се подготвяше за разочарование. Това не можеше да е онзи Томас Лейк, когото беше описала Джейн.
Вратата отвори висок мъж със светла коса и загоряла от слънцето кожа, облечен в дънки, карирана риза с къс ръкав и домашни пантофи. Блум обясни, че идват във връзка с обаждането му относно Джейн, и той ги покани да влязат.
Лейк седна на ръба на тюркоазено двуместно канапе. Блум и Джеймисън се разположиха срещу него на тъмносин кадифен диван.
— С Лана бяхме женени. Джейн е моя дъщеря.
— Били сте женени?
Джеймисън не успя да скрие изненадата си.
— В продължение на 18 месеца. Какво е станало с Джейн? Видях я по новините, а полицайката, с която разговарях, каза, че ще се свържат с мен, ако има развитие. Можете ли да ми кажете къде е?
— Боя се, че не, господин Лейк — каза Блум.
— Моля, наричайте ме Томас.
— Смятаме, че може да е с майка си. Лана изчезна преди няколко седмици. Нямаме друга информация, освен че Джейн е видяна на гара „Кингс Крос“ в събота сутринта.
Сюзан Лейк влезе в дневната. Носеше кана с кафе и чиния с бисквити, които остави на стъклената холна масичка. Беше хубава жена с дълга червена коса и очи, излъчващи доброта. Тя стисна ръката на мъжа си и излезе от стаята.
— Смятаме, че Лана може да е вербувана от някого — каза Блум.
— Моля?
— Кога за последно видяхте Джейн? — попита Джеймисън.
Томас Лейк сведе поглед.
— Много отдавна.
— Защо? Защо не сте положили повече усилия?
Джеймисън умишлено не погледна към Блум; не искаше да вижда предупредителния й поглед.
— Нещата между мен и Лана бяха много сложни. Тя ми отправи ужасни обвинения.
— Че сте наркоман и насилник, който е посегнал на собственото си дете?
Джеймисън не възнамеряваше да звучи толкова осъдително.
— Моля?
Лейк погледна към Блум, а после към Джеймисън.
— Това ли мисли Джейн за мен?
Джеймисън не отговори.
— Боя се, че да — каза Блум. — Не е ли така?
— Никога не бих наранил Джейн или което и да било дете и никога не съм вземал наркотици.
Джеймисън не повярва.
— Какво имахте предвид, когато казахте, че нещата между вас и Лана са били сложни?
Лейк въздъхна и сведе поглед към ръцете си, които почиваха в скута му.
— Когато се запознах с Лана, бях млад и наивен. Мислех… Мислех, че тя е всичко, от което имам нужда. Харесвахме едни и същи неща — едни и същи спортове, едни и същи клубове, едни и същи филми и музика. Вярвах, че сме сродни души. Родителите ми побесняха, когато разбраха, че сме сгодени. Казаха, че прибързвам; аз обаче бях влюбен. Или поне мислех, че съм. Бях заслепен. Няколко месеца по-късно Лана забременя. Сключихме граждански брак, когато тя беше в четвъртия месец. Мислех, че сме свързани за цял живот.
— Но? — попита Блум.
Лейк погледна към тавана, а после към Блум.
— Всичко се оказа лъжа. Тя беше. Не мога да ви опиша. Сякаш беше куха.
Той взе една бисквита и я разчупи на две.
— Тя просто не ме забелязваше. Не можех да предизвикам никаква реакция у нея. Не беше в състояние да разговаря, без да ме засипва с обвинения. Мислех, че това се дължи на хормоните от бременността, но след раждането на Джейн нещата се влошиха. Лана смяташе детето за своя собственост. Аз нямах думата, нямах никакви права. От мен тя искаше само пари. Настояваше да си намеря по-добра работа. Искаше по-хубава къща, по-хубави дрехи, екскурзии в чужбина. Съсипваше ме. А когато вече не издържах, тя.