Прекараха следобеда в един бар и когато той очакваше, че Сара ще измисли някакъв предлог, за да си тръгне, тя предложи да вечерят заедно, след което се отправиха към неговото жилище. Останалото, както се казва, е история.
Сара отвори едно око и се усмихна.
— Здрасти.
— Добро утро — отвърна Джеймисън. — Как си?
— Добре.
— Хубаво. Обичам жените да се чувстват добре в леглото ми.
Сара затвори очи.
— Говориш така, сякаш оттук са минали десетки жени.
— Снощи осъзнах нещо — каза той, подминавайки мълчаливия въпрос в думите й. — Изобщо не си добро момиче.
Сара се обърна по гръб и се усмихна.
— Не знам за какво говориш.
По-късно, когато седяха край кухненския барплот и ядяха препечени хлебчета с масло, по радиото съобщиха за издирването на Джейн. Джеймисън усили звука.
Нямаше новини, само обичайната молба към гражданите, които разполагат с информация, да се свържат с полицията.
— Тя е приятелка на семейството ми — обясни Джеймисън, след като намали звука на радиото.
— Много съжалявам.
Сара остави чашата си на плота.
— Какво мислят, че се е случило?
— Смятаме, че може майка й да я е отвела. Тя преминава през труден период. Сложно е за обяснение.
— Болна ли е?
— Със сигурност не е нормална.
Виждайки изражението на Сара, Джеймисън обясни:
— Злоупотребява с алкохол и наркотици. Не е от най-отговорните родители.
— Е, все пак е по-добре да я отведе майка й — тук Сара замълча за миг, — отколкото някой друг.
— Наистина се надявам да си права.
Джеймисън я целуна по косата.
— Да сменим темата. Искам да чуя повече за тайните, които нямаш.
— Това свързано ли е с работата ти? С изследователската ти дейност?
— Защо мислиш така? — попита той.
— Ставаш някак занесен, когато говориш за работата си — или по-точно, когато не говориш за нея; така изглеждаш и в момента.
Явно не беше във форма. Преди се справяше по-добре. А може би причината беше в Сара. Джеймисън имаше желание да й се довери — нещо, което не му се бе случвало преди.
— Да не би отново да ми устройваш състезание по гледане в очите? Предупреждавам те, че съм тренирала, Маркъс.
Когато я чу да произнася името му, коремните му мускули се свиха.
— С кого си тренирала?
Устните й трепнаха.
— Тайна.
— Значи и двамата имаме тайни. Знаех си.
— Признаваш ли, че имаш тайни?
Той замалко да се задави с чая си.
— Никога ли не падаш по гръб?
— Това ли искаш?
Тя сложи ръка на тила му и го придърпа към себе си. Телефонът му завибрира на плота пред тях. Сара не го пусна. Тръпката премина от корема към слабините му и Джеймисън се отдръпна, докато все още имаше сили.
— Само за минутка — каза той.
Беше Клеър. Може би имаше новини.
Джеймисън изправи гръб и вдигна телефона.
— Здравей, сестричке. Дай ми секунда.
Той сложи ръка върху микрофона.
— Да, изчезването на Джейн е свързано с изследователската ми дейност.
Споделянето на истината му донесе странно облекчение.
— Извинявай, Клеър — каза той по телефона. — Всичко наред ли е?
— Получих съобщение от Джейн.
Джеймисън стана.
— Какво? Кога?
— Изпратила ми е лично съобщение във фейсбук вчера сутринта. Аз не влизам в профила си, затова го видях едва днес, когато Дан ми показваше снимки на новороденото дете на братовчед си.
Клеър звучеше притеснено.
— Няма нищо. Успокой се. Не се обвинявай. Видяла си го. Какво пише?
Джеймисън погледна към Сара. Тя повдигна вежди и попита безгласно:
— Лоши новини?
Джеймисън поклати глава.
— Пише: „Здрасти, Клеър. Джейн е. При мама съм. Добре съм, но тя ме заключи на тавана в някаква къща недалеч от Лийдс…“.
— Какво? Как са стигнали до Лийдс? — попита Джеймисън. Полицаите твърдяха, че не се е качвала на влак. Идиоти.
Клеър продължи:
— „Пътувахме с такси около половин час и стигнахме до някакво градче. Не знам как се казва, но си спомням една църква. Мисля, че беше „Вси светии“. Има и магазин за вино на име „Маджестик“. Съжалявам. Това е всичко, което си спомням. Намираме се в триетажна редова къща в странична улица.“
Джеймисън записа на гърба на плик за писма: на 30 минути от Лийдс, църква „Вси светии", магазин за вино „Маджестик", триетажна редова къща в странична улица.
Клеър продължи:
— Пише още: „Успях да измъкна телефона на мама, защото тази сутрин се скарахме и тя го изпусна, така че това може би ще бъде единственото ми съобщение. Тя се държи странно, а аз искам да се прибера у дома. Моля те, накарай Маркъс да ме намери“.