Джеймисън спря да пише и преглътна буцата, заседнала в гърлото му. Как можеха да я открият? Не знаеха нито номера на къщата, нито името на улицата, дори нямаха представа в кое предградие на Лийдс се намира.
— Защо пише, че са се скарали? — попита Клеър. — Лана няма да я нарани, нали? Кажи ми, че няма да я нарани.
Джеймисън знаеше, че няма как да гарантира подобно нещо.
— Ще се обадя на Огъста.
— Трябва да я намериш, Маркъс.
— Ще направим всичко възможно, Клеър. Обещавам.
Той затвори.
— Аз ще тръгвам, за да можеш да си гледаш работата — каза Сара. — Явно е нещо важно.
— Съжалявам.
— Недей.
Тя отиде до него и го целуна нежно.
Джеймисън инстинктивно покри записките си с ръка.
Сара отстъпи крачка назад и присви очи.
— Леле. Наистина трудно се доверяваш, а?
Не за първи път чуваше подобно нещо от жена.
— Силата на навика. Извинявай. Преди работех за тайните служби.
Той примигна няколко пъти. Защо го каза?
— О — каза Сара. — Разбирам.
Тя прокара ръка през косата си, преметна я през лявото си рамо и я приглади върху гърдите си.
— Това обяснява много неща.
Постоя смълчана за миг, сякаш осмисляше чутото, след което отново се оживи.
— О, забравих — каза тя. — Имам нещо за теб.
Отиде до спалнята и донесе палтото и чантата си. Сложи чантата на плота, бръкна в нея и извади хартиен плик.
— Заповядай — каза тя.
— Книга? — попита Джеймисън, като отваряше плика.
— Имам приятел, който работи в издателство. Книгата още не е излязла. Знам, че обичаш колоезденето, и много я харесах.
— „Несломимите: Легенди за боговете на колоезденето“ — прочете Джеймисън на глас. После погледна Сара. — Ти чела ли си я?
Тя кимна.
— Става дума за най-щурите и смели велосипедисти в историята. Аз също обичам да карам колело. Може някой ден да се позабавляваме заедно.
— Мисля, че вече го направихме.
— Затвори си мръсната уста — каза тя и напъха ръцете си в ръкавите на палтото. — Върви да вършиш геройски дела. И ми се обади, когато си готов отново да слезеш сред простосмъртните.
Джеймисън взе лицето й в ръцете си.
— Не съм герой. Ти си тази, която спасява животи.
— Каза, че си просто скромен изследовател.
Тази жена беше сексапилна, умна, обичаше да кара колело и ни най-малко не му отстъпваше по находчивост. Какво повече можеше да иска? За първи път в живота му имаше реална опасност Джеймисън да се влюби.
Блум се намираше в родния си град Харъгът, където стресът, причинен от живота и работата в Лондон, просто се стопи. Тук тя тичаше по-бързо, вдишвайки свежия йоркшърски въздух. От месеци не се бе чувствала толкова млада и свободна.
Усещането трая кратко.
Музиката в слушалките й бе прекъсната от звъна на телефона.
— Аз съм — каза Джеймисън. — Още ли си в Йоркшър при майка си?
— Да — каза Блум и избърса потта от лицето си с ръкава.
— Клеър получила съобщение от Джейн. Заключена е на тавана в някаква къща край Лийдс. Сега пътувам към „Кингс Крос“. Ще пристигна в Лийдс в два и половина. Ще можеш ли да ме посрещнеш?
— В Лийдс хвани влака за Харъгът. Ще те чакам на гарата. У дома има достатъчно място.
— Сигурна ли си? Мога да отседна в хотел.
— Вкъщи се побърквам сама. Хубаво ще е да имам компания, а и къщата ще ни служи за база.
Блум се върна бегом вкъщи. Родният й дом представляваше къща с пет спални в един от богаташките квартали на Харъгът. Баща й беше адвокат, а майка й — кардиохирург, като и двамата бяха напълно обсебени от работата си. Никога не пътуваха и не се хранеха навън. Единственото, в което влагаха време и пари, беше домът им.
Джеймисън беше изненадан от поканата. Тя никога не го беше канила в дома си в Лондон, но тази къща беше различна. Първо, не беше нейна. Поне засега. Не и докато майка й беше жива. Самата Блум също се държеше различно тук. Работата я правеше параноична и вманиачена на тема поверителност. Познаваше твърде много хора, които се бяха доверили на други и бяха платили цената. Спомняше си преследвача, който весело й бе обяснил как някакво приложение за джогинг му позволява много лесно да проследява набелязаните жертви. „Трябва просто да потичам в даден район няколко дни, за да видя всички жени, които бягат там, и да разбера къде живеят. Повечето профили съдържат истински имена и снимки.“ Той се появявал пред дома на жертвата и се представял за стар колега или съученик. Така се започвало. Блум беше изключила всички приложения на телефона си, които разкриваха местоположението й, и избягваше социалните медии. Големият брат следеше всички чрез хитро изработените инструменти за наблюдение, които хората използваха.