Офисът им се помещаваше в мазе под наем на площад „Ръсел“ под лъскава фирма за връзки с обществеността. Беше малък, тъмен и подобаващо дискретен.
Когато пристигна, Блум завари Джеймисън на бюрото му. Тъмната му коса беше сравнително дълга и къдриците падаха над очите му. Беше облечен в дънки и риза и както винаги, не носеше вратовръзка. До него седеше тийнейджърка с избелели тесни дънки, скъсани умишлено на места. Момичето имаше дълга кестенява коса, вързана на ниска опашка, и бе облечено в скромен сив пуловер.
— Джейн — каза Джеймисън, — това е Огъста.
Блум остави чантата си на пода и седна зад бюрото си.
— Джейн често отсяда у сестра ми Клеър, когато майка й е по работа в чужбина — обясни Джеймисън. — Лана е в армията. Познавам дъщеря й от ей такава. През годините много пъти сме си организирали барбекюта и киновечери, нали? Тя е моята неофициална трета племенница.
Момичето му се усмихна топло.
— Ще разкажеш ли на Огъста това, което каза на мен, Джейн?
Очите на момичето бяха подути и зачервени, но гласът му беше силен.
— Настояваха, че е заминала по свое желание и не могат да направят нищо. Макар да им казах, че нещо не е наред.
— Говори за полицията — поясни Джеймисън.
— За майка ти ли става дума? — попита Блум.
Джейн кимна.
— Казаха, че ще се върне, когато пожелае. Само че тя не е добре.
Джейн погледна Джеймисън, а после Блум.
— Служила е в Афганистан и оттогава страда от посттравматично стресово разстройство. Много пъти се е случвало да изчезне за една нощ, но на другия ден винаги се е прибирала.
— Откога я няма? — попита Джеймисън.
— На колко си години? — попита Блум едновременно с него.
— Шестнайсет — отвърна Джейн.
— А къде е баща ти? — попита Блум.
— Нямам баща.
Блум погледна Джеймисън.
— Откога я няма? — повтори въпроса си той.
— Повече от седмица. Взела е всичките ни пари, не ми е оставила никакви средства за храна или за наема и никой не я е виждал. Разпитах всичките ни познати.
— Не се ли е обаждала? Не е ли пращала имейли? Не е ли била активна онлайн? — попита Джеймисън.
Джейн поклати глава.
— Никой не може да ми помогне — промълви тя, без да сваля поглед от него. — Клеър обаче ме посъветва да се обърна към теб.
Джеймисън кимна. Блум се почувства неловко. Той никога преди не беше молил за услуга и тя разбираше, че случаят е важен, но много добре знаеше колко е опасно да се ровиш в живота на роднините и приятелите си.
— Каза, че майка ти е в армията? — попита Блум.
Джейн кимна.
— Тогава те ще ти помогнат… рано или късно.
Блум знаеше, че военната машина няма да се задейства, докато не дойде време Лана да се върне на работа.
— Но ако майка ти има навик да изчезва без предупреждение, може би и този път е станало така.
— Но аз дори не съм ви казала най-странното.
Джейн сложи чантата си в скута и започна да рови в нея.
Блум погледна Джеймисън и повдигна вежди.
Момичето й подаде куп хартиени листове.
— Има и още. Попитах онлайн дали някой друг е изчезнал при подобни обстоятелства, и четирима души ми писаха.
— Стотици хора изчезват всяка седмица — каза Блум меко.
Джейн размахваше листовете, докато Блум протегна ръка и ги взе, а после ги подреди върху бюрото си. На всеки лист бяха отпечатани имейли.
— Има една бременна жена от Лийдс, чийто годеник излязъл от пътя с колата си, а после просто слязъл и тръгнал нанякъде. Оттогава годеницата му нито го е виждала, нито се е чувала с него. Някакъв мъж от Бристол пък писа, че жена му.
— Каква е връзката? — обърна се Блум към Джеймисън.
Джейн се намръщи.
— Огъста пита защо смяташ, че това не са просто отделни хора, изчезнали по различни причини — вметна Джеймисън.
— Всички са изчезнали на рождения си ден — каза Джейн, сякаш това обясняваше всичко.
— Добре — отвърна Блум провлечено. Искаше да прозвучи любезно.
— Покажи й картичката — каза Джеймисън. Погледът му излъчваше тиха увереност. Знаеше, че картичката е най-важната улика.
Джейн подаде бял плик.
— Всички са получили такъв, преди да изчезнат. Вижте… — посочи тя, когато Блум обърна плика и прочете надписа, изписан с малки сребристи букви. — Това е името на майка ми. А текстът на всички картички е един и същ.