Тя отключи входната врата, събу маратонките си и стъпи на паркета. Майка й не позволяваше в къщата да се влиза с обувки. Блум си взе бърз душ, нае кола по телефона и се обади на своя стара приятелка от полицията в Западен Йоркшър. Карълайн щеше да й помогне. Тя беше до нея преди много години, когато Блум направи първата си грешка и светът й се сгромоляса. Щеше да помогне и сега.
44
Джеймисън излезе от гарата в Харъгът и тръгна през неочаквано красивия град. Всички улици бяха обрамчени с разцъфнали дървета, а насреща му се издигаше внушителна сграда — каменен полумесец с цвят на карамел, осеян с повдигнати цветни лехи, обграждаше голям площад.
— Маркъс?
Блум се задаваше насреща му, облечена в бяла памучна риза и тъмносини дънки. Никога преди не я беше виждал по дънки. Дори така изглеждаше много елегантна.
— Можем да отидем пеша до къщи — каза тя. — Не е далеч.
— Води ме — отвърна той и я последва по улицата, пълна с елегантни бутици и магазини на луксозни вериги.
— Значи тук си израснала?
— Да. Тежко детство — каза тя.
— Няма ли да измислиш друга шега, Огъста? Тази е изтъркана.
Улицата ги изведе до голямо кръстовище. Вляво широка тревна ивица се простираше пред дълга редица от внушителни викториански сгради, а насреща висок паметник се издигаше в центъра на квадратно кръгово кръстовище, потънало в пролетни цветя. Докато пресичаха улицата, за да стигнат до голяма зелена площ, Джеймисън забеляза едно луксозно кафене.
— „Бетис“ — каза той. — Чувал ли съм това име?
— Вероятно — отвърна Блум. — Много е известно. Туристите чакат с часове за маса.
— Заслужава ли си?
— Майка ми все казваше, че сервират най-обикновен чай, но всъщност е много хубаво.
Блум беше по-спокойна тук. В Лондон рядко говореше за майка си, освен когато ставаше дума за предстоящо гостуване. Може би Джеймисън щеше да научи малко повече за нея. Той уважаваше личното й пространство, тъй като знаеше, че за нея то е важно, но същевременно много искаше да научи историята на Огъста Блум.
Когато наближиха родния й дом, Джеймисън подсвирна с уста. Сред двор, ограден с нисък зид, завършващ с грижливо подрязан плет от птиче грозде, се издигаше каменно здание с големи прозорци от двете страни на входната врата и кулички на покрива.
— Разбирам защо майка ти е пожелала да остане тук.
Блум отключи входната врата.
— Тя е в дом.
— Извинявай. Не знаех.
— Страда от деменция. Може да оставиш багажа си на горния етаж, в първата стая вляво от стълбите. Аз ще сложа чайника и ще ти разкажа докъде съм стигнала с разследването.
Когато отвори вратата на стаята си, Джеймисън едва се сдържа да не подсвирне отново с уста. Помещението бе декорирано от горе до долу с тапети и тъкани на цветя и имаше два големи прозореца; единият гледаше към моравата, а другият — към алеята пред къщата. Джеймисън остави сака си на махагоновото легло и надникна в банята, в която се влизаше направо от стаята. Все едно беше отседнал на хотел.
На долния етаж Блум беше подредила порцеланов чайник и чаши върху дъбовата кухненска маса. До тях беше разтворена карта с голям червен кръг, нарисуван в средата.
— Трийсет минути във всички посоки. От град Неърсбъро, който се намира наблизо, през Тадкастър и Шърбърн ин Елмит на изток и Дартън и Холмфърт на юг до Хебдън Бридж и Хауърт на запад. Както и всички селища в този район. А те са много.
Тя му подаде чая.
— В някое от тези селища има ли църква „Вси светии“ и магазин за вино „Маджестик“?
— Църкви „Вси светии“ има в Брадфърд, Кърби Оувърблоу, Илкли, Шърбърн, Батли и Бингли.
— А магазин за вино „Маджестик“?
— В Западен Йоркшър има пет магазина: в Лийдс, Хъдърсфийлд, Уейкфийлд, Харъгът и Илкли.
— Значи Джейн е в Илкли.
От телефона на Джеймисън се разнесе еднократна вибрация.
— Джейн е в Илкли — съгласи се Блум.
— А ние не знаем нито номера на къщата, нито името на улицата. Колко е голям Илкли?
— Твърде голям. Ще ни е нужна помощ. Имам позната в полицията в Западен Йоркшър. Тя помоли полицаите от Илкли да поразпитат. Изпратих им снимки на Джейн и Лана.
— Свършила си доста работа.
Джеймисън извади телефона от джоба си.
— Благодаря, Огъста. Ако трябва, ще почукам на всяка врата в Илкли.
— Искаш ли да отидем дотам?
— Да, хайде.
Джеймисън погледна съобщението. Известие от Гугъл във връзка с трафика. Спам.