Блум шофираше, а Джеймисън се обади на Клеър. Тя искаше да дойде, но той беше успял да я разубеди.
Клеър вдигна след първото позвъняване; звучеше отчаяно. Повтаряше му да побърза да намери Джейн, сякаш той не правеше всичко по силите си. Джеймисън успя да преглътне раздразнението си. Знаеше, че сестра му се чувства безпомощна.
— Има ли туристически информационен център в Илкли?
Джеймисън сложи телефона си зад този на Блум в поставката зад скоростния лост.
— Отдавна не съм ходила дотам, но мисля, че има един срещу гарата.
— Да отидем първо там. Ако имат карта на града, можем да го разделим на квадранти и да търсим район по район.
Те спряха на светофара до един магазин на БМВ.
— Знаеш ли къде търсят полицаите?
Блум дръпна ръчната спирачка и го погледна.
— Карълайн каза, че първо ще проверят железопътните и автобусните гари, после стоянката за таксита, а след това банките и супермаркетите.
— Значи няма да ходят от врата на врата?
Светофарът светна зелено.
— Не мисля. Оставих съобщение на Баркър, в което го помолих да се свърже с шефа на Карълайн и да обясни колко е важно това издирване, но все още не съм получила отговор.
— Той знае какво става. Трябва да спре да се прави на началник и да се размърда.
На кръговото Блум сви надясно по път, който лъкатушеше сред поля и старомодни селца. Тъкмо минаваха покрай някаква кръчма и фермерски магазин, когато от телефона й се разнесе сигнал.
— Може би Карълайн има новини. Прочети съобщението.
Джеймисън взе айфона на Блум и набра пинкода, който тя му продиктува.
— Странно — каза той, след като прочете цялото съобщение.
— Какво?
— Преди малко получих съобщение, указващо най-краткия път до някакво място, за което никога не бях чувал. Реших, че е спам. Ти обаче току-що получи съобщение от сайта на железниците, в което се споменава същото място.
— Какво място?
— Саут Милфърд. Познато ли ти е?
Блум натисна спирачките толкова силно, че предпазният колан на Джеймисън се заключи и го прилепи за седалката. Тя се промуши между колите и спря пред една бензиностанция.
— Дай да видя.
Блум взе телефона си. Изглеждаше странно — беше бледа, но страните й бяха зачервени.
— Огъста?
Тя вдигна поглед към него; устните й бяха леко разтворени, а в очите й се четеше паника.
— Кажи нещо — помоли я Джеймисън.
Блум докосна екрана и долепи телефона до ухото си.
Няколко секунди по-късно изруга тихо, а после каза:
— Карълайн, Огъста е. Мисля, че има проблем на гарата в Саут Милфърд.
Тя погледна часовника си.
— Сега е 15:35. Обади ми се веднага щом можеш.
Тя затвори и подаде телефона на Джеймисън.
— Отиди на сайта на железниците. Искам да знам кога следващият експрес от Лийдс за Хъл минава през Саут Милфърд.
Блум включи двигателя и излезе на пътя.
Джеймисън последва указанията й.
— Огъста? Какво става? Къде се намира Саут Милфърд?
Нима в очите на Блум имаше сълзи? Джеймисън за първи път я виждаше да плаче.
— Огъста?
— Това е мястото, където животът ми рухна.
45
Джеймисън, разбира се, имаше въпроси, но знаеше, че не бива да разпитва Блум сега. Поведението й показваше, че нещата са сериозни. Той написа „Лийдс — Хъл“ в търсачката на сайта на железниците и прегледа всички спирки, докато откри Саут Милфърд.
— Влакът, който тръгва от Лийдс в 15:52 часа, пристига в Саут Милфърд в 16:15.
Блум поклати глава.
— Интересуват ме не влаковете, които спират там, а експресите, които преминават транзит.
Джеймисън вдигна поглед.
— Имаш предвид…?
Блум погледна в огледалото и изпревари микробуса, който се движеше пред тях.
— Имам предвид влак, под който можеш да скочиш.
— По дяволите. Какво? Кой?
Джеймисън не завърши въпроса си.
— Лана — прошепна той. — Така. Влакът, който е тръгнал от Лийдс в 15:38, пристига в Селби в 15:58 часа и има само една спирка.
— Саут Милфърд е на десетина минути от Селби.
Джеймисън погледна часовника си: 15:42.
— Имаме шест минути.
Блум кимна.
— Обади се на 999.
Джеймисън набра номера. Блум спря до една ограда и взе телефона.
— Обажда се доктор Огъста Блум. Аз съм психолог и научих от достоверен източник, че някой ще скочи под влака на гарата в Саут Милфърд този следобед. Следващият експрес ще мине оттам след 5–6 минути.
Блум изслуша отговора на отсрещната страна.
— Шестнайсетгодишно момиче на име Джейн Рейд и майка й Лана Рейд.