Джеймисън гледаше как влакът се отдалечава и накрая въздъхна. Очите му срещнаха погледа на Блум, която стоеше от другата страна на линията. На лицето й бе изписано облекчение. После, преди да успее да оцени това чувство, той чу да приближава вторият влак.
Джеймисън видя светлините на експреса за Хъл в далечината. Той огледа паркинга и пространствата от двете страни на пероните. Ако Лана беше там, нямаше ли да скочи пред първия влак? Или изчакваше да види какво ще направят те и придружаващите ги полицаи? Това би имало смисъл. Тя сигурно го беше видяла да върви по перона, да се оглежда, готов за действие, а също така бе видяла полицаите да стоят на стратегически позиции. Те нямаше да спрат човек, който бяга бързо. Не бяха тук, за да се правят на герои. А Огъста? Ако се опиташе да попречи на Лана, щяха ли да й стигнат силите, или Лана просто щеше да я повлече след себе си?
Ако Лана ги наблюдаваше и обмисляше действията си, щеше да се отправи към отдалечения край на другия перон. Колкото е възможно по-далеч от човека, който е най-вероятно да се намеси. Джеймисън погледна назад към влака, който се носеше по отсрещната линия. Нямаше време да изтича до онази страна. До другия перон можеше да стигне само като претича през релсите, а това би било глупаво. Нямаше основателна причина да подозира, че Лана и Джейн са тук.
И тогава го видя. Движение в отдалечения край на отсрещния перон, точно откъдето би скочил, ако беше на мястото на Лана. Той се затича и закрещя към Блум и полицая, като сочеше към мястото, където бе забелязал движение. Блум се затича, но не и полицаят.
Тя може да спре само един човек, помисли си Джеймисън.
Той изтича покрай полицай Фишър.
— Видях нещо в онзи край! — извика.
Влакът се приближаваше все повече. Джеймисън виждаше лилаво-синята звезда на железопътната компания „ТрансПенин“ върху локомотива, но беше сигурен, че има достатъчно време.
Той отново забеляза движение; нещо червено се мярна между дърветата. Джеймисън чу виковете на Блум, но не можа да разбере какво казва. Той отново погледна към влака. Стоеше досами ръба на перона. Направи го, каза си.
Блум отново изкрещя:
— Стой там! Стой там!
Гласът й беше пронизителен.
Тя може да спре само един човек, повтаряше си Джеймисън като мантра. Чу се свирката на влака. Той без колебание хукна през релсите към перона на Блум.
Лана Рейд крачеше напред-назад във високата до глезен трева. В последното съобщение се казваше, че са напът, но сега тя стоеше насред нищото без обхват и без да има представа какво се случва и колко време ще трябва да чака. И всичко това само защото бе поискала помощ от Джейн. Казаха й, че помощта не е разрешена и ще я дисквалифицират, ако не прави каквото й кажат. Тя погледна към дърветата и към фигурата, сгушена в сенките. Вече нямаше връщане назад. Трябваше да стои, докато мисията приключи. Би се радвала да види изражението върху тъпата муцуна на Маркъс.
47
Седяха един до друг в колата и мълчаха. Блум никога преди не бе крещяла на Маркъс, но той наистина я беше уплашил. В момента, в който Джеймисън се прехвърли от релсите на нейния перон, тя изгуби самообладание. Развика му се, че е идиот, какво, по дяволите, си мисли, не уважава ли собствения си живот?
Той, разбира се, не й обърна внимание. Беше напълно съсредоточен върху целта си и игнорира както крясъците й, така и експреса, който изтрополя зад него с надута свирка. Джеймисън влезе в големите храсти край перона и намери стара найлонова торбичка, закачена на клон. Падна на колене. Дали беше рухнал на земята, защото изпитваше облекчение, или защото си даваше сметка, че е рискувал живота си заради една торбичка на търговската верига „Ти Кей Макс“? В онзи момент на Блум й беше все едно. Тя изтича до него и го блъсна силно.
— Никога повече не прави подобна глупост — изсъска. После се отдръпна и остави полицаите да го смъмрят още по-строго.
— Благодаря ти — прошепна Блум, когато вече седяха в колата.
Джеймисън се обърна към нея. Беше си взел вечеря от бензиностанцията, но вакуумираният сандвич стоеше недокоснат в скута му.
— Моля?
— Знам, че искаш да отидеш в Илкли, но аз трябва да остана тук, докато мине последният влак.
Полицаите бяха казали, че имат по-належащи задачи.