Выбрать главу

— Но последният влак пристига чак след 20 минути — каза Джеймисън.

Блум излезе от празния паркинг.

— Патологът каза, че ако съдбата се беше смилила над нея, при падането е щяла да отхвръкне, преди влакът да я удари. При падането.

Джеймисън погледна телефона и увеличи изображението.

— Скочила е от мост?

— Това е единственият мост в близост до Саут Милфърд.

— Прилича на черен път.

Блум кимна.

— Упътвай ме.

Беше се стъмнило и видимостта по неосветения път беше лоша. Блум включи фаровете. Пътуваха сред поля и гъсто залесени участъци.

— Забави — каза Джеймисън. — Железопътните линии често са оградени със залесителни пояси.

Беше прав. Намериха мястото. Блум паркира на тревата. Слязоха от колата и отидоха до моста.

Блум едва успя да различи паралелните железопътни линии под него. Значи тук беше станало. Оттук бе скочила. Нямало е как да отхвръкне при падане от толкова ниско. Патологът просто беше искал да я успокои.

— Огъста?

Гласът на Джеймисън прозвуча тревожно.

Една жена бавно вървеше към тях покрай перилата на моста. Когато видя лицето й, Блум хвана ръката на Джеймисън. Мускулите му се стегнаха и тя разбра, че е свил юмруци.

Блум пристъпи напред.

— Лана?

Лана спря.

— Защо се забавихте толкова?

— Кой ти каза за това място? — попита Блум.

Кой я беше накарал да дойде тук? Патологът? Полицаите? Пени?

Лана се усмихна.

— Къде е Джейн? — попита Джеймисън, едва сдържайки яростта си.

Лана пристъпи към тях.

— С една приятелка.

— Каква приятелка? Къде?

Джеймисън пристъпи напред.

— На един мост — каза Лана, вперила поглед в него.

Страх преряза гърдите на Блум.

— Какъв мост?

— Над една железопътна линия — отвърна Лана. Звучеше почти като робот.

Джеймисън се хвърли към нея. Беше твърде бърз — Блум не успя да го спре. Той сграбчи Лана за раменете и доближи лицето й до своето.

— Кажи ми точно къде се намира, смахната кучко, или собственоръчно ще те хвърля под следващия влак.

— О, Маркъс — изчурулика Лана. — Колко си мъжествен!

— Маркъс?

Блум сложи ръка на гърба му.

— Не мисли, че няма да го направя — каза Джеймисън. — Джейн и светът ще са по-щастливи без теб. Къде е тя, по дяволите?

Тъй като Лана не отговори, той я завлече до средата на моста; толкова силно стискаше раменете й, че кокалчетата на ръцете му побеляха. Бутна я до перилата на моста и погледна часовника си.

— Имаш две минути.

Блум гледаше партньора си. Беше 99 процента сигурна, че няма да го направи. Той беше добър човек и спазваше законите. Но й беше разказал само за първия смъртен случай, за който бе отговорен. Имаше и други.

— Маркъс? — каза тя отново. В случай че Джеймисън блъфираше, той нямаше да се зарадва, ако Блум провали трика му. Но ако тя се покажеше достатъчно уплашена…

— Не прави глупости, Маркъс.

— Къде е тя?

Гласът на Джеймисън беше тих и заплашителен. Никога преди не го бе чувала да говори така.

— Как ще я намериш, ако ме хвърлиш от моста?

Гласът на Лана все още звучеше напълно спокойно.

— Тя е права, Маркъс — каза Блум. — Не позволявай на омразата да замъгли съзнанието ти. Знам, че ти тежи заради хората, чиято смърт си причинил в миналото.

Лана се стресна, а Блум изпита леко задоволство. Жената за първи път се опита да се освободи от ръката му. Не искаше да умре.

— Какво ще спечелим, ако Лана загине под влака? Вече няма да я има, няма да диша, да мисли, да говори. Ще се превърне в едно голямо нищо.

Лана се мъчеше да се освободи и Джеймисън затегна хватката.

— Кажи ми къде е и ще те пусна. Толкова е просто.

Той влезе в играта на Блум. Все още разсъждаваше трезво.

Лана спря да се гърчи. В далечината Блум дочу тихото потракване на следващия влак.

— Време е да решиш, Лана — каза Джеймисън и я притисна към перилата на моста.

— Знаеш ли, никога не съм те харесвала.

Лана изви шия и го погледна в лицето.

— И Джейн не те харесва.

Блум виждаше светлините на влака.

— Защо го дразниш точно в този момент, Лана?

Лана я погледна и се усмихна.

И тогава Блум разбра. Защо бяха примамени на това място. Защо Лана ги беше чакала цял следобед, чак до вечерта. Това беше демонстрация на сила. Бяха открили най-голямата слабост на Блум и целта на тази сложна инсценировка бе да се възползват от нея. Бяха манипулирали технологиите, за да я примамят тук. Бяха изпратили Лана сама. Бяха накарали Блум и Джеймисън да мислят, че контролират ситуацията. Но това беше илюзия.