Влакът се приближаваше, бърз и шумен, изблъсквайки струи въздух към моста, на който стояха.
— Тя никога няма да ни каже къде е Джейн, Маркъс — каза Блум. — Направи го.
Очите на Лана се разшириха, когато Джеймисън рязко обърна глава и очите му срещнаха погледа на Блум. Влакът пристигаше. Блум виждаше машиниста в ярко осветената кабина. Тя погледна Джеймисън в очите и повтори:
— Направи го.
В момента, в който Джеймисън повдигна Лана във въздуха, тя се вкопчи в перилата на моста. Не крещеше, но Блум не бе и очаквала подобно нещо. Лана беше психопат и за разлика от повечето хора не изпитваше страх.
Грохотът на влака отекваше в ушите на Блум, но тя долови и шум от друг двигател.
Кросовият мотоциклет изскочи от полето иззад паркирания им „Сеат“ и се понесе право към Блум. Тя отскочи назад; мотористът несъмнено очакваше точно това. Предното колело на мотоциклета спря на милиметър от перилата на моста. Задното описа дъга в момента, в който експресът премина под краката им.
В следващия момент или Джеймисън пусна Лана, или тя успя да се измъкне, защото, когато Блум се отърси от шока, Лана седеше зад моториста. Тя го потупа по рамото, мотоциклетът изрева и потегли, вдигайки пръст във въздуха, зави покрай Блум, обърна се на 180 градуса и пое с бясна скорост по пътя.
— Аз ще карам! — извика Джеймисън и се втурна към колата.
Блум не възрази. Тя се настани на седалката до шофьора и си сложи предпазния колан. Автомобилът излезе от тревната площ и пое по моста. Блум едва различаваше задния фар на мотоциклета в далечината. Джеймисън натисна газта. Тя се надяваше да си спомня пътя по-добре от нея.
— Няма как да настигнем мотоциклет — каза той, — но ще се опитаме да не го губим от поглед.
През първите няколкостотин метра пътят беше прав. После малкият червен фар на мотоциклета започна ту да се скрива по завоите, ту да се появява отново по правите участъци.
— За миг успя да ме заблудиш — каза Джеймисън, без да отмества поглед от пътя и крака си от педала за газта.
— Ти също — отвърна Блум, като се държеше за таблото с протегната ръка.
— Как позна, че блъфират?
Стигнаха до разклон и Джеймисън зави рязко надясно.
Блум го стрелна с поглед. Той натисна газта и въздухът се изпълни с пушек.
— Инстинктивно.
Джеймисън повдигна вежди.
— Нима последвахте интуицията си, доктор Блум?
Само човек, чийто живот винаги е бил изпълнен с опасности, би се шегувал в такъв момент.
— Щеше ли да го направиш, ако бях сгрешила?
Джеймисън за първи път извърна очи от шосето и я погледна. Това беше достатъчно.
— Извинявай — каза бързо Блум. — Не биваше да задавам този въпрос.
Минаха по прелез. Блум се огледа за приближаващи влакове.
— По дяволите — прошепна Джеймисън.
— Карат през нивите.
Блум взе телефона си, но нямаше обхват. Тя се огледа в търсене на път. Джеймисън зави наляво и тръгна по шосето, което вървеше покрай нивите, но то бързо се отклони. Изгубиха ги от поглед. Блум се обърна назад в опит да открие мотоциклета, но видя само пусто поле.
Автомобилът забави ход.
— Попаднахме в задънена улица — каза Джеймисън, когато стигнаха до входа на някаква фабрика. — Знаели са какво правят.
49
Джеймисън и Блум се прибраха след полунощ.
Той влезе в стаята си и взе душ. Обля се с гореща вода, за да отмие чувството на безсилие. Какво, по дяволите, беше всичко това? Какво бе спечелила Лана? Блум каза, че създателите на играта манипулират емоциите й и това им доставя удоволствие, но Джеймисън не вярваше. Трябваше да има нещо друго, някаква практическа причина, някаква голяма награда. Когато се насити на горещата вода, той взе голямата хавлия от радиатора и я уви около кръста си. Хавлията беше мека и топла. Джеймисън взе телефона си и отговори на Сара. Тя му бе писала по-рано, за да провери дали е пристигнал и да го пита как вървят нещата. Той й писа, че е добре и че ще й се обади на другия ден.
Завари Блум да седи в кожено кресло пред празната камина. Той седна в друго такова кресло срещу нея, а тя му подаде тежка стъклена чаша. Цветът и ароматът му подсказаха, че вътре има отличен малцов скоч. Джеймисън се зачуди дали Блум го е купила. Не можеше да си я представи да купува алкохол; хубаво червено или свежо бяло вино — може би, но уиски? Той отпи. Уискито имаше топъл вкус и аромат на торф — точно това, от което имаше нужда.