— Чие е това старо питие — твое или на баща ти?
— Всъщност е на майка ми.
Блум вдигна поглед.
— Обичаше да пие чисто уиски след тежка операция.
— Била е кардиохирург, нали така?
Блум кимна, разклати чашата си и се загледа в движещата се течност.
— Утре сутрин ще отидем в Илкли.
— Предполагам, че отдавна са си тръгнали, не мислиш ли?
Това беше. Разбира се. Това беше конкретната печалба. Лана беше спечелила време, за да премести Джейн.
Блум не отговори.
Телефонът на Джеймисън звънна в джоба му.
— Извини ме за секунда — каза той и отиде в кухнята, за да говори.
От другата страна се чу гласът на Сара — капка нормалност в тази иначе луда нощ.
— Здрасти — каза тя.
— Мислех, че спиш, иначе щях да ти се обадя — каза той.
— Намери ли малката си приятелка?
Джеймисън отпи голяма глътка уиски, която опари гърлото му.
— Маркъс?
— Извинявай. Не. Нямах късмет.
— Добре ли си? Звучиш…
Джеймисън затвори очи. Наистина мислеше, че ще намерят Джейн днес. Дори когато бяха с Лана, той бе убеден, че тя ще им каже къде е Джейн. А когато стана ясно, че тя няма такова намерение, той изпита искрено желание да я хвърли от моста. Отдавна не се бе изправял очи в очи с тъмната си страна и не му беше приятно.
— Не знам дали някога ще я открием.
Сара замълча за миг.
— Защо? Какво е станало?
Той не отговори.
— Виж — каза Сара, — ако не искаш да говориш за това, ще те разбера. Но ако имаш нужда от мен, съм насреща. Просто се обади.
Джеймисън й благодари и обеща да я държи в течение. Когато се върна при Блум, чаша й беше празна.
— Тежка вечер — каза той.
Никога не беше виждал партньорката си толкова разстроена. Искаше да знае защо се обвинява за самоубийството на онова момиче, но не му идваха наум подходящи думи. Затова просто седеше и чакаше тя да заговори.
— Тя беше прекрасно момиче — промълви най-сетне Блум. — С дълги къдрави коси и ангелско лице. Човек би казал, че е най-милото дете.
— Но?
— Ще кажа само, че напоследък често мисля за нея. Този случай ми припомни станалото. Тя беше обаятелна, умна и много искаше да знае как и защо е различна. Исках да овладея този потенциал и да го насоча към добри дела.
— Психопат ли е била?
Още едно парченце от пъзела дойде на мястото си. Това обясняваше нейната обсебеност от темата.
— Бях наивна. Тя беше по-уязвима, отколкото си мислех. За мен психопатите бяха друг биологичен вид, нещо като мутанти. Допуснах грешка, която много хора правят. Генерализирах. Мислех, че е коравосърдечна и студена, а в крайна сметка тя беше просто едно малко момиче, което знаеше, че е различно, и искаше да бъде като другите.
Джеймисън искрено съчувстваше на Блум. Няма по-страшна вина от тази да станеш причина за нечия смърт.
— Как се казваше тя?
— Серафин. Серафин Уокър.
50
Блум чу стъпки в коридора пред стаята си. Беше сънувала влакове, мостове и разкъсани тела. Седна в леглото и погледна часовника на нощното шкафче — малкото бяло кубче, което дядо й бе подарил за десетия рожден ден. 5:13 ч. Стъпките се приближаваха и Блум огледа детската си стая за оръжие. До стената в отсрещния ъгъл беше облегната китара, на която почти не бе свирила. В чекмеджето на тоалетката имаше нож за писма. Серафин Уокър бе нанесла животозастрашаващ удар с подострен молив. Тя притежаваше бърз ум, блестящи познания по анатомия на човека и безстрастна жестокост, от която Блум я побиваха тръпки. Тревога и гняв я обземаха при мисълта, че стотици хора като Серафин играеха игри с живота на другите, игри като онази, в която бяха участвали предната вечер.
Тя застина за секунда, тъй като й хрумна нещо.
На вратата й се почука тихо.
— Огъста?
Беше забравила, че Маркъс беше останал да нощува.
— Влез — каза Блум. На светлината от коридора видя, че Джеймисън е по тениска и боксерки.
— Видя ли съобщението в WhatsApp? — попита той.
Тя взе телефона си. Винаги изключваше звука, когато си лягаше.
Джеймисън влезе в стаята. Блум светна нощната лампа и той огледа помещението, запечатвайки в паметта си видяното. Несъмнено се наслаждаваше на възможността да надникне в младостта й. Блум очакваше Маркъс да направи саркастична забележка за момичешкото обзавеждане, но той не го стори. Това означаваше, че съобщението в WhatsApp сериозно го е разтревожило.
Тя кликна върху иконката и видя само едно ново съобщение в новосъздадена група, включваща нея, Джеймисън и един скрит номер. Името на групата беше „Осмелявате ли се да играете?“. Блум погледна към Джеймисън, след което прочете съобщението.