5:30 ч.
— Какво става, по дяволите? — попита Джеймисън. Блум грабна телефона си и написа отговор.
Блум
Какво искате?
5:32 ч.
Имаше ужасното чувство, че знае отговора, и когато той дойде секунда по-късно, топката в стомаха й натежа още повече.
Скрит номер
ВАС.
5:33 ч.
51
Джеймисън пътуваше с влака от Харъгът за Лийдс. Срещу него седеше тийнейджър с флеш обеци, които отваряха огромни дупки в ушните му висулки. Как ли изглеждаше, когато си махне флешовете? Как щеше да си намери добра работа с тези дупки на ушите? Джеймисън се почувства стар и уморен. Поколението на това момче щеше да бъде различно; техният свят щеше да бъде пълен с провиснали уши.
В Лийдс той последва картата на телефона си. Мина покрай стоянката за таксита и се запъти към кафене „Лейнс“ на отсрещната страна на улицата. Говореше се, че заведението с цвят на теракота е едно от най-подходящите места за пиене на кафе в Лийдс. Джеймисън влезе и огледа малкото помещение. Сара седеше на маса за двама.
— Поръчах ти мляко с кафе — каза тя, когато сервитьорката донесе две кафета със съвършено изрисувани розети в млякото.
— По работа ли си тук, или на посещение при семейството? — попита Джеймисън.
— Нито едното, нито другото.
— Нима?
— Останах с впечатление, че приятелят ми се нуждае от мен, затова дойдох.
Няколко секунди Джеймисън прехвърля в ума си израза „приятелят ми“ и реши, че много му харесва.
— Наистина ли? Предположих, че си на гости на семейството си. Те не живеят ли наблизо?
Сара поклати глава и кичур коса падна пред лицето й. Тя го отметна зад ухото си.
— Живеят чак в Северен Йоркшър. Това е най-голямата област в страната.
— Знам. Не трябваше да идваш заради мен.
Изобщо не го мислеше, но чувстваше, че е редно да го каже.
— Не се тревожи. По-късно имам среща с изпълнителния директор на болничния тръст в Лийдс.
Джеймисън направи всичко възможно, за да прикрие разочарованието си. Тя беше тук, пиеше кафе с него, опряла крака си в неговия, и само това имаше значение. Тъкмо от това имаше нужда, след като предишния ден бе прекарал 14 часа в напразно хлопане по вратите в Илкли.
— Е, тогава трябва да благодаря на господин изпълнителния директор.
— Госпожа изпълнителният директор — каза Сара, докато повдигаше чашата към устните си.
По дяволите.
— Уха. Намерили са истински професионалист. Браво на тях.
Сара остави чашата върху чинийката.
— Виждам, че си се възстановил.
Той се ухили.
— Много благодаря.
— Липсваше ми.
Джеймисън не очакваше да чуе тези думи и знаеше, че не е успял да прикрие изненадата си. Сара сведе очи, а той се чудеше какво да каже. В един просто устроен свят би отговорил: И ти ми липсваше, а в един идеален свят би признал: Много се радвам, че го казваш, защото искам да прекарвам всеки ден и всяка минута с теб. Но светът не беше нито просто устроен, нито идеален, затова той каза:
— Боя се, че нещата няма да се променят.
Сара се размърда на стола си. Кракът й вече не докосваше неговия.
— Разбирам.
Джеймисън взе ръката й между дланите си.
— Не, не разбираш. Сложно е. Този случай е тежък и объркан и аз не искам да те замесвам.
Сара гледаше намръщено преплетените им ръце.
— С Огъста правим разследвания за съдебната система или за хора, които са станали жертва на престъпления. Понякога се срещаме с отвратителни персонажи. А в случая с Джейн дори не знам кои са противниците ни. Знам обаче, че те си играят с живота на Огъста, както и с моя.
— Защо?
— Защото не искат да се намесваме в онова, което възнамеряват да правят, каквото и да е то. Ние обаче не можем да спрем. Трябва да върнем Джейн, така че положението може да стане напечено.
Сара стисна ръката му.
— В опасност ли си?
— Винаги съм в опасност, мила. Живея на ръба.
Тя го срита под масата.
— Това не е нито оригинално, нито забавно.
— Извинявай.
— И си беше направо идиотско.
Той се засмя. Добре че успяха да разсеят напрежението.
— Как се бъркат в живота ви?
Джеймисън си спомни предупреждението на Блум, когато тръгна към гарата: Внимавай какво споделяш. Знаеше, че е права. Ако разкажеше на Сара цялата история, това щеше да я направи уязвима. Той обаче искаше да бъде възможно най-честен.
— Оказва се, че Джейн и майка й може би са избрани умишлено, защото ме познават и защото аз познавам доктор Блум.