— „Честит първи рожден ден.“
Блум отвори картичката.
— „Твоят подарък е играта. Осмеляваш ли се да играеш?“
Тя обърна картичката, но на гърба не пишеше нищо.
— Имало ли е друга пратка?
Джейн поклати глава.
— И всички са получили същата картичка?
Блум отново хвърли поглед към купчината имейли.
— Мъжът от Лийдс я оставил в колата си. Годеницата му ми писа, че полицаите я намерили на седалката до шофьора.
— Не е ли странно? — обади се Джеймисън.
— И ти занесе тази картичка в полицията? — попита Блум.
Джейн кимна.
— Според тях картичките доказват, че тези хора са избрали да изчезнат, а възрастните имат право на това.
— Може би думата „игра“ ги е накарала да не гледат сериозно на случая — каза Блум.
— Виждали ли сме нещо подобно преди? — попита Джеймисън.
Блум не сметна за необходимо да отговаря на въпроса. Джеймисън знаеше всички подробности по всички случаи, по които някога бяха работили. Под разрошената му коса се криеше изключителен мозък, който като никой друг умееше да вижда различните гледни точки и да се справя със заплетените ситуации. Блум дори не бе помисляла да работи с друг партньор.
— А защо „Честит първи рожден ден“? — попита Джеймисън.
Блум върна картичката на Лана в плика.
— Мисля, че ако знаехме отговора на този въпрос, всичко щеше да ни се изясни.
— И така, какво мислиш? — попита Джеймисън, след като изпрати Джейн до „Коста“ за кафе с мляко. — Лана винаги е била особнячка. Нали разбираш, малко е странна, никога не е била съвсем в час. Клеър се тревожеше за Джейн. Войната наистина травмира Лана, а детето плати цената. Като всички деца.
Джеймисън говореше сериозно. Блум забеляза как премина от проблема на едно тъжно малко момиче към въпроса за защитата на всички уязвими деца на военни, но не каза нищо.
— Знам какво ще кажеш. Много сме заети. Не можем да си позволим да работим без заплащане. Тук обаче става дума за приятелка. Знаеш защо исках да работим заедно… за да поправяме злото или за да вършим добро, или… такива неща. А ако не мога да го направя за приятелите и семейството си, какъв е смисълът?
Блум въздъхна. Искаше да обмисли ситуацията, да я погледне от всички страни, да прецени рисковете. Работата им често бе свързана с навлизане в личния живот на хората и изследване на скритите им възгледи, поведение и мотивация. Как би се отразило това на отношенията между Джеймисън и Клеър, от една страна, и Лана, от друга?
— Какво ще правим с останалите задачи, докато помагаме на твоята приятелка? — попита Блум.
— Ще се справим.
— Какво ще кажат клиентите ни, ако не си спазим сроковете?
— Ще ги спазим. Ще успеем.
— Наистина ли мислиш, че е добра идея да се ровиш в живота на приятелката си?
— Лана не е приятелката ми. Освен това ще помогнем на едно уязвимо момиче да открие майка си.
— Безотговорна майка, която като нищо може да изчезне отново.
Джеймисън отпусна ръце в скута си и за миг впери поглед в Блум.
— Случаят обаче те заинтригува, нали? Видях го по лицето ти. Петима души изчезват, след като са получили еднакви предизвикателства. Не става дума за някаква безотговорна майка, която е решила да прави каквото й скимне. Случаят е по-сериозен.
Джеймисън нямаше да приеме отказ. И беше прав: Блум бе заинтригувана.
— Говори с другите семейства — каза тя. — Провери дали просто не казват на Джейн онова, което иска да чуе. Аз ще говоря с нея.
— И ще й кажеш, че ще й помогнем?
— Не.
— Огъста…
— Не, Маркъс. Още не. Не и преди да разберем дали ще можем да й помогнем. Работата ни не е да даваме празни обещания.
6
За кои се мислят тези, по дяволите? Да я размотават така. Нея! По-добре да внимават. Идиоти. Малоумни идиоти.
Серафин вървеше по студения, покрит с плочки под на тоалетната в полицейското управление. Да, беше го намушкала във врата с молив. Да, беше пробила артерията му. Но този човек беше противен боклук. Така му се падаше.
Сега обаче тази гадна полицайка искаше да знае дали Серафин бе насочила оръжието си.
— Знаеш ли къде се намира сънната артерия?
Серафин имитираше високия и писклив момичешки глас на полицай Уоткинс.
— В сънната артерия ли се целеше?… Да не би да се опитваше да убиеш господин Шоу?
После изрепетира отговора си с бавен и напевен глас:
— Да. Знам къде се намира сънната артерия. Учихме го по биология.
Опитваха се да я хванат в крачка. Да не мислят, че е глупава? Сякаш би им казала истината. Тъпи, малоумни идиоти.