Остави куфара си на гардероб и се отправи към „Браунс“. Ресторантът, който се помещаваше в салона на някогашна банка, имаше тъмен барплот, френски прозорци и дървени маси и столове, които сякаш бяха взети от някое парижко кафене. Тук се провеждаха работни обеди и дамски събирания, чуваха се тихи разговори и потракване на прибори. Всичко това напомни на Блум за времето, когато работеше като сервитьорка. Джеймисън седеше в другия край на бара, приведен над телефона си. Не се изненада да я види. Пишеше съобщение на Сара, в което я молеше да му се обади веднага щом може.
— Да разбирам ли, че не са тук? — попита Блум и поклати глава към бармана, който се доближи до тях.
— Обиколих ресторанта два пъти и за всеки случай почаках до дамската тоалетна. Няма и следа от тях.
— А личната асистентка в болницата не може ли да се свърже с шефката си?
Джеймисън поклати глава.
— Или са си изключили телефоните, или нямат обхват, или.
Той отново огледа салона.
Телефонът на Блум звънна в джоба на сакото й, а този на Джеймисън завибрира върху барплота. Очите им се срещнаха и двамата погледнаха дисплеите си: в WhatsApp групата „Осмелявате ли се да играете?“ имаше ново съобщение.
Скрит номер
Доктор Блум, харесва ли ви играта дотук? Искам да видя на какво сте способна. Ето и първото предизвикателство. Трябва да направите избор.
13:32 ч.
Двамата стояха неподвижни сред смеховете и разговорите и се взираха в телефоните си. Няколко секунди по-късно дойде следващото съобщение.
Скрит номер
Искате ли да върна приятелката на господин Джеймисън? Или…
13:33 ч.
— Да — каза Джеймисън. — По дяволите! Да… каквото и да значи това или, искаме Сара да се върне.
Блум сложи длан върху ръката на партньора си.
— Почакай — каза тя тихо.
Няколко секунди по-късно дойде следващото съобщение.
Скрит номер
Или искате бащата на Грейсън да види отново сина си, детето на Либи да има баща, а семейната приятелка на господин Джеймисън и дъщеря и Джейн да се приберат у дома?
13:33 ч.
— Мили боже.
Много хитро, помисли си Блум. Каквото и да избереше, Маркъс щеше да я намрази. При всички положения беше губеща, а животът й щеше да рухне.
— Какво ще правим? — попита Джеймисън. — Пет пари не давам за психопатите и техните семейства. Мисля, че всички ще са по-щастливи без тях. Сара и Джейн обаче са друго нещо.
— Това е морална дилема.
— Мислиш ли?
— Не, искам да кажа, че това е прочут мисловен експеримент в етиката. Един живот срещу четири живота. Това е „задачата с вагона“.
Джеймисън впери поглед в нея.
— Вагон се движи по железопътна линия, за която са вързани четирима души. Те не могат да помръднат. Вагонът лети право към тях, а ти стоиш до железопътната стрелка. Ако я дръпнеш, ще отклониш вагона по друг коловоз, на който обаче стои един човек. Ще го жертваш ли, за да спасиш четиримата?
— Ами… вероятно да.
— А ако този един човек е твоята партньорка или детето ти?
— Тогава няма да отклоня вагона.
— Защо?
— Оцеляване на по-жизнеспособните, опазване на собствените гени и тъй нататък.
— Добре, ще ти дам друг пример. Ти си лекар. Имаш четирима пациенти, които без органова трансплантация ще умрат в следващите няколко часа. Няма никакъв шанс да се намерят нужните органи. Тогава самотен пътник идва в болницата за преглед и ти установяваш, че е съвместим с всеки от четиримата пациенти. Ще жертваш ли здравия човек, за да спасиш четиримата болни?
— Не, разбира се.
— Повечето хора отговарят така. Това е вроденият човешки морал.
— Нека позная. Средностатистическият психопат ще убие здравия човек.
— Разбира се. Това е най-логичното решение. За тях това е същото като „задачата с вагона“. Четири живота са по-ценни от един.
— Вече ми призлява само като си помисля за влак — каза Джеймисън.
А мен питаш ли ме? — помисли си Блум.
— Не разбираш ли? — каза тя. — Цялото нещо е нагласено от самото начало, включително и лицата, с които Джейн се е свързала. Хората, които организаторите предлагат да върнат по домовете им, са онези, които ние търсехме.
— Значи ни наблюдават и подслушват разговорите ни.
— Или…
Ами ако всичко беше само игра, чиято цел беше да хване Блум в капан? Картичките, молбата на Джейн за помощ, Саут Милфърд. Блум написа съобщение и го показа на Джеймисън, преди да го изпрати. Той кимна. Лицето му бе придобило пепеляв цвят.
Блум