Выбрать главу

Какво ще стане с човека или хората, които не избера?

13:35 ч.

Барманът дойде при тях.

— Какво да ви предложа?

— Чакаме едни колеги — отговори Блум.

— Да ви донеса ли нещо, докато чакате? Предлагаме кафе и студени напитки.

— Ще ви повикаме, когато искаме да пийнем нещо — каза Джеймисън.

Барманът се сепна от тона на Маркъс, но продължи да се усмихва. Беше свикнал с пренебрежителните коментари на хора, които се мислят за много важни.

— Благодаря — каза Блум.

Барманът се отдалечи, а нейният телефон започна да вибрира.

Скрит номер

Изберете и ще разберете.

13:36 ч.

— Не можеш да избираш — каза Джеймисън.

Блум се замисли. Нищо ли не можеше да направи? Да остави тях да изберат? Виждаше, че Джеймисън едва сдържа гнева си.

— А ако задържат и двете? — попита тя.

— Не могат да те накарат да избираш. Не можеш да избираш. Няма да можеш да живееш с това.

Беше прав. Ако нещо се случеше с Джейн или Сара, Блум нямаше да го понесе. Тъкмо това беше смисълът на предизвикателството.

— Чакай — каза Блум.

Тя прегледа съобщенията в WhatsApp, прочете внимателно всички и бързо написа отговор.

Блум

Колко време имам, за да взема решение?

13:39 ч.

— Това е той!

Джеймисън посочи един мъж, който мина покрай ресторанта. Маркъс се втурна към вратата и изскочи на улицата, без да се обръща.

Телефонът на Блум звънна и тя прочете съобщението.

Скрит номер

До три следобед.

13:40 ч.

53

Излезли в обедна почивка минувачи изпълваха тротоара пред „Браунс“. Джеймисън протягаше шия, докато тичаше и се опитваше да открие Стюарт Роуз-Бътлър. Видя го да върви спокойно надолу по улицата. Настигна го за секунди и го притисна до стената. Роуз-Бътлър не реагира.

— Къде е тя? Къде е Сара?

Той стисна Роуз-Бътлър за гърлото. Повечето минувачи ускориха ход, за да избегнат скандала, но неколцина забавиха крачка и се загледаха.

— Нямам представа за какво говорите.

Ясното му произношение недвусмислено показваше, че е завършил частно училище.

— Не ме баламосвай, Стюарт. Знам кой си. Видях те в хотела.

За миг Роуз-Бътлър се усмихна самодоволно. Той раздвижи главата си наляво-надясно под натиска на ръката на Джеймисън.

— Не знам за кого ме мислите, но не съм Стюарт — излъга той. — И нямам представа коя е Сара.

Джеймисън стисна още по-силно гърлото на подлеца.

— Отричаш ли, че тази сутрин беше в лобито на хотел „Малмезон“? Видях те. Ти ни следеше.

— Задушавате ме.

Джеймисън отпусна леко хватката си и продължи:

— Беше ли в „Малмезон“ тази сутрин? Следеше ли ни?

Роуз-Бътлър вдигна ръце и заговори спокойно.

— Да. Бях в „Малмезон“ тази сутрин. Имах среща там. Но не съм ви следил. Дори не ви познавам.

— Лъжец!

— Оставате човека на мира — каза мъжки глас вляво от Джеймисън.

Той се огледа и видя двама едри мъже в делови костюми, които стояха само на няколко крачки от него. По-надолу по улицата някаква жена говореше с един полицай и сочеше към Джеймисън. По-ниският от двамата бизнесмени пристъпи напред и каза:

— Той очевидно не знае за какво говорите.

— Не се бъркайте — каза Джеймисън и изгледа мъжа в очите по-продължително, отколкото предполагаше доброто възпитание. После се обърна към Роуз-Бътлър:

— Знам, че хората като теб са майстори на дегизировката и тям подобни, но знам също кой си и какъв си.

Роуз-Бътлър се изкикоти.

— Вижте, господине, не съм човекът, за когото ме смятате.

— Смееш ли се? Мислиш ли, че е смешно?

— Успокой се, човече — каза бизнесменът.

— Казах ви да не се бъркате — каза Джеймисън, без да го поглежда, и стисна по-силно гърлото на Роуз-Бътлър.

— За последен път те питам: къде е Сара?

— Моля ви, пуснете човека — каза полицаят, заставайки в зрителното поле на Джеймисън. — Господине?

— Добре.

Джеймисън пусна Роуз-Бътлър. Не искаше да го арестуват.

Полицаят пъхна палци в отворите за ръце на бронежилетката си.

— Ще ми кажете ли какво става тук?

Роуз-Бътлър отговори преди Джеймисън.

— Този господин явно има проблем с хората като мен.

Той подаде ръка на полицая.

— Стюарт Лорд, старши адвокат.

Полицаят не помръдна.

— Не е старши адвокат — възрази Джеймисън. — Той е жалък, подъл психопат, който си играе с живота на хората.

— Успокойте се, моля ви — каза полицаят.

— Казва се Стюарт Роуз-Бътлър. Избягал е след катастрофа преди два месеца и е изоставил партньорката си в напреднала бременност, за да играе някаква извратена психопатска игра. Фигурира в списъка на лицата, обявени за издирване.