Джеймисън се огледа. Столът, който преди стоеше пред бюрото, сега лежеше насред стаята. Съдържанието на бюрото — информационни материали, пакетчета чай и кафе, телефонът и електрическата кана — бяха пръснати по пода. Чаршафите бяха смачкани и висяха от леглото.
— Не — каза Джеймисън. — Не. Не беше така. Всичко беше… на мястото си.
Той влезе в стаята. Чаршафите покриваха шезлонга, върху който по-рано Сара беше оставила чантата си.
— Това може би е местопрестъпление — каза полицай Хюсеин и повика подкрепление по радиостанцията.
Главата на Джеймисън пулсираше, а периферното му зрение отслабна; това бяха симптоми на приближаващ мигренозен пристъп. Той повдигна брадичка и си наложи да диша дълбоко. В миналото беше попадал в много опасни и заплетени ситуации и се бе справял с тях със спокойствието на добре подготвен професионалист. Сега обаче беше различно. Този път ставаше дума за Сара. Неговата Сара. Всичко в кратката им връзка беше невероятно. Най-сетне разбираше взаимоотношенията между сестра си и зет си. Вече знаеше какво е. Беше му пределно ясно, че никога няма да може да живее без Сара. Трябваше да послуша Блум.
Телефонът му звънна. Сара?
Гласът на Клеър отекна в ухото му силен и тревожен.
— Маркъс, къде си и защо, за бога, не си в Манчестър?
— Има проблем със Сара. Отвлекли са я.
— Коя е Сара? О, по дяволите, майтапиш ли се? Тревожиш се за поредната фуста? Има шанс да спасим Джейн. Казвам ти, Маркъс, никога няма да ти простя, ако й се случи нещо.
— Сара не е поредната фуста.
Полицай Хюсеин и началникът на охраната се спогледаха.
— Не ми пука, ако ще да е сродната ти душа, Маркъс. Джейн е дете.
— Би ли оставила Дан в ръцете на някакъв извратен психопат?
— Дан никога не би очаквал да предпочета него пред детето му.
— Джейн не ми е дете.
— О, не мога да повярвам… Що за човек си? Мислех, че брат ми има принципи; все пак работата му е да защитава хората.
— Клеър.
— Не. Забрави. Сама ще отида до Манчестър.
Клеър затвори. Джеймисън погледна телефона си. Блум имаше една минута, за да вземе решение.
Полицай Хюсеин мина покрай него и влезе в стаята.
— Ще направя бърз оглед и ще проверя банята. Може ли вие двамата да излезете в коридора, ако обичате?
Банята. Джеймисън погледна към затворената врата и сърцето му заби учестено. Знаеше, че в черно-бялото помещение има вана, душ, тоалетна и мивка, но какво друго щеше да открие Хюсеин? Собственият горчив опит му беше показал, че някои гледки никога не се забравят.
Докато стоеше в коридора, телефонът му звънна. Той прочете съобщението. Блум беше направила избор. Знаеше, че е взела предвид всички гледни точки; тогава защо му прилоша така?
Защото нямаше значение какво ще открие Хюсеин в банята. Съдбата на Сара беше решена. Джеймисън погледна телефона си и затвори очи, за да спре сълзите.
Блум
Избрах Стюарт, Грейсън, Лана и Джейн.
15:00 ч.
56
Блум пусна телефона си на пода на таванското помещение. Надяваше се рискът да си струва.
Измъкна познатия бял плик от папката и извади бележката отвътре. Хартията беше плътна и заблестя, когато Блум я поднесе към голата електрическа крушка. Тя прочете посланието за първи път от 15 години.
Не мога да бъда нормална, а не искам да съм чудовище.
Казахте ми да избирам. Аз избрах.
Какво избра, Серафин? Ако Серафин наистина бе инсценирала собственото си мнимо самоубийство, това не беше проява на юношески гняв, а логично, рационално решение, планирано внимателно с определена цел.
Блум отново бръкна в синята папка и извади черна тетрадка с формат А5. Беше пристигнала по пощата в деня след посещението на майката на Серафин. Към нея не беше прикрепена никаква бележка, но Блум винаги беше смятала, че тетрадката е важна. Серафин рядко действаше без мотив. Огъста бе разглеждала дневника с часове, като търсеше послание и се опитваше да разбере къде е сбъркала и как е предизвикала такава крайна постъпка.
Отново отвори тетрадката и я разлисти, докато стигна до последното писмо. То беше по-дълго от останалите. Повечето писма бяха кратки бележки, в които Серафин изразяваше гнева си от нечии действия или самодоволно описваше поредното отмъщение. Това обаче приличаше на истинско писмо и макар че започваше със „Скъпо дневниче“ като всички бележки, Блум беше сигурна, че Серафин го е написала за нея.
Скъпо дневниче,
Направих го умишлено.
Примамих Дарън Гадняра във физкултурния салон. Проверих в учебника по биология къде се намира сънната артерия. Намерих най-твърдия молив — Н6 — и помолих господин Ричардс да го подостри на онази хубава острилка.