Искаш ли да знаеш защо?
Не е това, което си мислиш. Стореното не ме зарадва. Не изпитах удоволствие. Но не чувствах и вина. Вероятно си наясно с това. Направих го, защото знаех, че този извратеняк е изнасилил Клаудия.
На летния панаир го чух да се хвали и да й казва, че ако сподели с някого, майка и ще пострада. Бяха зад павилиона за крикет. Бях отишла там, за да си отдъхна от всички онези глупаци. Изтощително е постоянно да общуваш с нормални хора. Клаудия и Гадняра не ме видяха и тя никога не сподели нищо с никого. Аз обаче реших, че някой трябва да му даде урок.
Той беше истински тъпанар. Никога не заподозря, че флиртувам с него с определена цел. Носех най-късата си пола и най-прилепналата си блузка и вървях бавно покрай работилницата, докато погледите ни се срещнат, след което му се усмихвах. Той започна да прави разни коментари и ме канеше да вляза при него. Аз обаче винаги отминавах, без да кажа дума. Беше полудял по мен, когато една сутрин минах покрай него и казах: „Ще се видим във физкултурния салон след сутрешната проверка". Знаех, че ще дойде. Клаудия трябваше да ми осигури алиби. Правех това заради нея, а тя трябваше да каже, че Дарън ме е нападнал, както бе нападнал нея. Само дето не бях взела предвид каква жалка кучка е Клаудия. Щом и се удаде възможност да ме изгони от групата, тя се възползва. Много се дразнеше, че всички ме харесват. Това беше единствената ми грешка — не я прецених правилно. Ако бях изчакала още няколко секунди и му бях позволила да ме опипа, тя може би нямаше да има никаква причина да ме подозира, но човек се учи от грешките си.
В училище вече никой не се държи с мен, както преди. Бъбривата ми майка издрънка, че ме е пратила на психолог, и сега цялото училище знае. И макар че полицията оттегли обвиненията, аз все още минавам за особнячка. Родителите държат децата си далеч от мен, а учителите ме гледат със страх и отвращение. Доктор Блум каза да не се възприемам като психопат, защото аз съм просто Серафин и като всеки друг имам право да избирам как да живея и какво да правя. Всички останали обаче ми поставят етикет: родителите ми, учителите, така наречените ми приятелки. Искам да им отмъстя. Искам да накарам всички да страдат. Искам да разберат точно коя съм и да им покажа, че има хора, с които наистина не бива да се захващаш.
Преди всичко обаче просто не искам да се чувствам толкова самотна.
Блум прочете отново последния ред. Дали това беше мотивът на организатора? Да открие себеподобни. Това ли беше причината за създаването на играта? Не престъпление или някаква страховита схема, а просто изконната човешка потребност, валидна за психопатите, както и за всички хора, да се избегне самотата?
57
Джеймисън седеше в коридора пред хотелската стая на Сара с гръб, долепен до стената, и затворени очи. Мигрената забиваше игли в мозъка му и единственият начин да се справи с нея беше да стои напълно неподвижен. Трябваше да бъде във влака за Манчестър. Трябваше да се опита да открие Джейн. Ако я пуснеха, той трябваше да е там и да я посрещне. Кой знае какви травми бе преживяла през последната седмица? Тя имаше нужда от близък човек, а той можеше да стигне до Манчестър два пъти по-бързо от Клеър. Само че не беше в състояние да се помръдне. Чувстваше се физически и емоционално неспособен да го направи.
Отне му няколко секунди да различи вибрациите на телефона в джоба си от пулсиращата болка в главата си.
— Джеймисън — отговори той, без да помръдва глава и без да отваря очи.
— Аз съм.
Блум звучеше тревожно.
— Надявам се, че знаеш какво правиш, Огъста.
Тя замълча за миг, след което промърмори:
— Аз също.
— Няма отговор — каза той.
— Не.
— Какво означава това?
— Не знам.
— Чудесно.
Той стисна очи по-силно, но слънчевата светлина продължаваше да се процежда през клепачите му.
— Мисля, че Серафин стои зад всичко това.
Джеймисън отвори очи.
— Какво?
— Трябваше да избирам между един нормален човек и психопатите. Мисля, че Серафин иска да знае дали все още вярвам, че животът на психопата струва колкото живота на всеки друг човек.
— Нещо не се връзва. Джейн не е психопат и е в групата, а Серафин Уокър е мъртва.
— Не. Джейн върви с Лана; нещо като притурка.
— Притурка? Ти майтапиш ли се? А Серафин Уокър? Рискуваш живота на Сара заради възкръснала малолетна психопатка?
Джеймисън пое дълбоко дъх. Мигрената му се усилваше.