— Там е работата. Не мисля, че е мъртва.
— Ясно.
Джеймисън отново затвори очи.
— По дяволите, Огъста, това е голяма стъпка. Преди казваше, че става дума за организирана група.
— Знам.
— Значи изведнъж забрави този факт, защото не се връзва с последната ти теория? Извинявай. Не мога повече да говоря за това.
Той затвори.
58
Джейн вървеше и стискаше листчето с адреса. Стигна до голяма къща близнак с веранда от голи тухли над входната врата и луксозна кола на алеята. Какво би търсила майка й тук?
Не беше виждала Лана от събота следобед, когато тя я набута на задната седалка на кола, шофирана от жена на име Денис. Денис откара Джейн в шикозна къща, помещаваща се в някогашна плевня; момичето прекара там две нощи в собствена стая с истинско легло и телевизор.
Преди няколко часа обаче Денис откара Джейн до гарата в Лийдс, даде й листчето и каза:
— Отиди там, никъде другаде. Не говори с никого. Не се обаждай на никого. Ние ще те следим и ако го направиш, никога повече няма да видиш майка си.
Джейн взе листчето и си купи билет за Манчестър. На гара „Пикадили“ твърде дълго разглежда картата на града и един охранител дойде при нея. Джейн нямаше представа какво има предвид Денис под „ние“, но я побиваха тръпки от тази жена и от начина, по който гледаше, студена и далечна.
Джейн провери номера на следващата къща. Четиресет и едно. На прозореца имаше голяма ваза с бели лилии. Момичето почука на вратата и смачка листчето в шепата си, докато чакаше. Вратата отвори червенокоса жена, облечена в дънкова рокля до коленете и кецове „Кънвърс“.
— Мога ли да ви помогна? — попита тя.
— Аз съм Джейн. Казаха ми да дойда тук, за да се срещна с майка си.
— О, боже.
Джейн не успя да разтълкува изражението на жената.
— Влизай, влизай.
Джейн влезе в преддверието.
— Томас? — извика жената. — Можеш ли да дойдеш?
— Майка ми тук ли е? — попита Джейн, когато един висок мъж излезе от някаква стая в задната част на къщата. — Казва се Лана.
Мъжът спря, а учтивата усмивка застина на лицето му.
— Джейн? — прошепна той.
Не приличаше на другите мъже, с които обикновено общуваше майка й. Имаше благи очи. Дочу се телефонен звън, мъжът бръкна в джоба си и извади мобилния си телефон.
— Лейк — каза той, като не спираше да се усмихва учтиво.
— Скъпи, мислиш ли, че сега е моментът да…
Жената направи знак с палец и кутре, имитирайки телефонен разговор.
— Да, тук е — каза мъжът.
— Майка ми ли е? Може ли да говоря с нея?
Джейн пристъпи към него.
Той поклати глава.
— Разбирам. Добре. И защо?
Той изслуша отговора.
Очите му срещнаха погледа на Джейн и тя видя сълзите в тях.
— Да не би нещо да се е случило с майка ми? — попита тя. — Искам да говоря с нея. Дайте ми я.
Джейн се хвърли към телефона, измъкна го от ръката на мъжа и го долепи до ухото си.
— Мамо? Пристигнах. Дойдох направо тук, както ми каза. Не съм ходила другаде, не съм говорила с никого. Направих точно каквото ми каза. Ало? Ало?
Отсрещната страна затвори.
— Майка ми ли беше?
Лейк поклати глава.
— Нейна приятелка.
— Тя ще дойде ли?
Лейк поклати глава и погледна към жената.
Тя сложи ръка на раменете на Джейн.
— Ела в кухнята. Ще ти приготвя топла напитка.
Джейн разтърси рамене.
— Не. Не и докато не ми кажете къде е.
В събота сутринта Джейн избухна, а Лана излезе от кожата си и я удари. После нещата бързо се промениха. Джейн знаеше, че майка й лесно се гневи и бързо се успокоява, но същата вечер, когато Лана се върна в таванската й стая, тя беше различна. Джейн очакваше майка й отново да избухне, когато открие, че е забравила теле — фона си, но тя просто го сложи в джоба си, без да обели и дума. В неделя Лана й разказа една и съща история три пъти. Безсмислен разказ за някакъв мост и някакъв мотоциклет. Не спираше да повтаря колко мрази Маркъс. Джейн се притесни, че майка й е в нервна криза.
— Джейн, знаеш ли кой съм? — попита мъжът. — Казвам се Томас Лейк. Бях женен за Лана… за майка ти… преди 16 години.
Краката на Джейн се подкосиха. Това беше невъзможно. Майка й никога не се беше омъжвала. А преди 16 години бе живяла в Лондон с онзи наркоман, бащата на Джейн. Тя се вгледа в Томас Лейк. Изглеждаше здрав и атлетичен като бащите на някои нейни приятелки: мъже, които работеха в Лондонското Сити, а в почивните дни караха колело и ходеха на къмпинг със семействата си.
— Мама никога не се е омъжвала — каза тя, но думите й не звучаха убедително дори за самата нея.