Майка й беше излъгала за професията си; как можеше Джейн да бъде сигурна в каквото и да било?
— Ела в кухнята. Обещавам да ти обясня всичко. Само трябва да проведа един много бърз телефонен разговор.
Лейк протегна ръка и я упъти към задната част на къщата.
— Джейн, тук си в безопасност. Сюзан и аз ще се погрижим за теб.
59
Блум все още седеше на тавана на майка си с документите на Серафин, пръснати около нея. Джеймисън бе реагирал според очакванията й. Ако беше права обаче и Серафин действително стоеше зад всичко това, Блум беше сигурна, че ситуацията е обратима. Това беше изпитание за нея, а не наказание за Джеймисън.
Телефонът й звънна настойчиво. Беше непознат номер.
— Доктор Блум — каза тя.
— Обажда се Томас Лейк — чу се от другата страна. После мъжът сниши глас: — Аз съм бившият съпруг на Лана.
Блум затвори очи. Той искаше да се осведоми за Джейн, а тя не знаеше нищо. Още не.
— Здравейте, господин Лейк — отвърна Блум. — Боя се, че нямам новини за Джейн.
— Тя е тук — прошепна той.
— Какво?
Нещо не се връзваше. Нима вече я бяха пуснали?
— При вас ли е? Къде?
— У дома е. Дойде преди пети минути.
— Добре ли е?
— Да, струва ми се… Объркана е… Не мисля, че знае кой съм. Беше убедена, че Лана ще е тук.
— Как ви е открила?
— Била изпратена тук от жената, която ми се обади.
— Кой ви се е обадил?
Събитията се развиваха с невероятна скорост; беше невъзможно да следи проклетата игра.
— Някаква жена. Не си каза името. Обясни, че Лана не може повече да се грижи за Джейн и е мой ред да поема отговорност. После каза да ви се обадя.
— Да ми се обадите? Какво точно каза тази жена?
— Каза незабавно да ви се обадя и да ви съобщя, че сте постъпили правилно и че Джейн е в безопасност.
Блум почувства прилив на надежда. Може би беше права.
— Може ли да разговарям с Джейн? Само за малко. Тя ме познава.
— Ще го направите ли? Би било чудесно. Аз не знам какво да кажа. Не искам да я плаша. Ако вярва на всичко, което Лана й е казала за мен…
— Ще й обясня.
— И още нещо. Жената, която се обади, каза нещо странно за някакъв човек на име Карл Роджърс и за положителното отношение.
— Безусловно положително отношение?
— Точно така. Какво е това?
— Карл Роджърс е психолог. Той разработил за своите пациенти терапия, основаваща се на принципа, че за да се възстановим от психологическа травма, се нуждаем от безусловната подкрепа само на един човек.
— Защо го каза?
Блум се замисли.
— Вероятно е искала да каже, че Джейн се нуждае от друг тип родителство, от човек, който да я обича и уважава безусловно.
— Защото Лана не го е направила?
— Вероятно. Не знам достатъчно за взаимоотношенията им, за да коментирам.
— Добре.
— Мислите ли, че ще можете да го направите?
Лейк замълча за миг.
— Имате предвид да й бъда баща?
— Да.
— Винаги съм го искал.
Блум отново пожела да говори с Джейн и изпита облекчение, когато чу гласа й, ясен и уверен.
— Добре ли си? — попита тя.
— Не знам — отвърна Джейн. — Кои са тези хора? Защо този човек ти се обади? Къде е майка ми?
— Джейн, трябва да ме чуеш внимателно. Двамата с Маркъс се срещнахме с Томас по-рано тази седмица, защото установихме, че баща ти няма нищо общо с описанието, дадено от майка ти. Не е бил наркоман и не е посягал на децата си. Когато си се родила, тъкмо се бил дипломирал като зъболекар и много обичал теб и майка ти. Откакто сте се разделили, се опитвал да разбере къде те е отвела Лана.
— Този човек ли е баща ми?
— Да, той е добър човек с любяща съпруга. Имаш и двама братя, с които ще можеш да се запознаеш. Знам, че новината е шокираща, но там си в безопасност.
— И той така каза.
— Ще се обадя на Маркъс. Той ще се радва да научи, че си в безопасност. Всички толкова се тревожехме за теб. Скоро той или Клеър ще дойде да те вземе. Междувременно говори с Томас. Опознай го.
— А мама?
— Все още не знам нищо, Джейн. Кога я видя за последно?
— Преди два дни ме остави при една жена на име Денис.
— Как изглежда тази Денис?
— Леко пълничка, с къса тъмна коса. Мисля, че беше мулатка.
Не беше Серафин. Тя беше много светла.
— Имаше ли други хора?
— Единия ден в къщата дойде някакъв мъж. Мама го доведе на тавана. Не знам защо. Той не говори с мен. Просто огледа помещението, кимна на мама и си тръгна.
— Разбра ли как се казва?