Серафин процеди няколко сълзи от ъгълчетата на очите си. Впери поглед в отражението си и упражни репликите си:
— Не, нямах намерение да го убивам. Не, разбира се, че нямах намерение да го убивам.
Тя си спомни как гласът на Клаудия изтъня, когато Дарън Гадняра се изправи пред тях, и се опита да постигне същия ефект при думата убивам.
— Не, нямах намерение да го убивам.
Отлично, помисли си Серафин и тръгна към стаята за разпити, преди да е забравила какво трябва да каже.
7
— Ало? — каза Блум, като държеше телефона до бузата си и изключи кухненското радио.
Джеймисън се впусна в детайли, без да прибягва до обичайните любезности.
— Три от другите четири изчезвания следват същия модел. Говорих със семействата и с местни полицаи. Всички са получили същата картичка с текст „Осмеляваш ли се да играеш?“ на рождения си ден. И трите рождени дни са били през последните три месеца. Първа е била Фей Греъм, майка на две деца, която навършила четиресет и две на пети януари, после Грейсън Тейлър, студент по политология, който на десети февруари станал на двайсет, и накрая Стюарт Роуз-Бътлър, бъдещият баща, който оставил колата си край пътя. Той навършил двайсет и девет на двайсет и четвърти февруари.
— А рожденият ден на Лана е бил преди малко повече от седмица.
— Да. На девети март.
— Какво е фамилното й име?
— Рейд, с „й“ и „д“.
Блум записа името до рождената дата на Лана.
— А петият човек?
— Явно е подвеждаща информация. Момиче на име Сара Джеймс се свързало с Джейн по фейсбук и писало, че майка му също е изчезнала, но няма други подробности освен тези, които Джейн е разкрила.
— Какво е написала Джейн в съобщението си?
— Попитала дали някой знае за човек, който е получил бяла картичка за рожден ден с текст „Осмеляваш ли се да играеш?“ и след това е изчезнал.
— Чудесно — каза Блум, дръпна един стол и седна.
— Знам. Само че тя е малка, а връстниците й постъпват точно така — публикуват всичките си мисли в социалните медии. Затова се зачудих дали тази Сара не е измислена. И наистина, имейлът е изпратен от офис сграда в Суиндън. Проверих — никой във фирмата не познава Сара Джеймс.
— Някой налива масло в огъня? Или използва случая, за да флиртува?
— Нещо такова. Ще продължа да търся, но засега имаме четири реални изчезвания. Може да сме закъснели за Фей и Грейсън — те са изчезнали преди месец-два, Лана и Стюарт са в неизвестност едва от няколко седмици.
— И това не е малко време. А полицаите, с които си разговарял, правят ли нещо по въпроса?
— Не. Nada[4].
— Проявяват ли интерес към потенциалните жертви?
— Казаха да ги държим в течение.
— Разбира се, че така ще кажат.
— Виж, знам, че се тревожиш за другите ни задачи, но прегледах графика и за другата седмица нямаме належащи крайни срокове. Следващото ни дело е след две седмици. Говорих с адвокатите и детективите, които работят по нашите случаи; не е изникнало нищо спешно.
— Имам сеанси с малолетни престъпници.
— Във вторник сутрин и петък следобед, нали?
Блум промърмори утвърдително. Работата с младежите беше важна за нея и Джеймисън знаеше това.
— Можем да се справим. Една седмица. Това е всичко, което искам. Да разгледаме случая. Ще покрия всички разходи.
— Няма нужда да го правиш. Имаме достатъчно пари в сметката.
— Значи си съгласна? Да уговоря ли среща с годеницата на Стюарт? Тя е финансов директор на летището „Лийдс Брадфорд“, от твоя район е. Освен това е бременна в трийсет и осмата седмица.
Блум се усмихна. Джеймисън знаеше как да подходи към нея.
— Добре. Да. Освен това бих искала да се срещнем отново с Джейн и да поговорим по-подробно.
— Смятай го за изпълнено — каза Джеймисън и затвори.
Блум отново включи „Радио 4“. Искаше да чуе предаването с Иън Ранкин[5], посветено на смъртта на Колин Декстър, автора на романите за инспектор Морс. Като малка Огъста обичаше да гледа „Инспектор Морс“ с баща си. Двамата се надпреварваха да гадаят кой е престъпникът, а после баща й влизаше в ролята на адвокат и посочваше пропуските в случая. Тя дължеше на него интереса си към престъпните умове.
Блум затопли супата с броколи и синьо сирене, която беше приготвила в неделя, и отряза няколко филии черен селски хляб. После се настани край кухненската маса точно когато зазвуча музикалната тема на „Инспектор Морс“, написана от композитора Барингтън Фелонг. Началните тактове я изпълниха с носталгия; прииска й се отново да седне на стария диван и да прекара още една вечер с баща си.