— Не. Беше слаб и малко страховит. Денис каза, че ако дойда тук, отново ще видя мама. Тя е добре, нали?
Блум не бе изненадана от загрижеността на Джейн за Лана. Знаеше, че майката си е майка, независимо от недостатъците. Джейн никога не беше имала друг родител освен Ланамакар да бе неадекватна и безотговорна, тя беше единствената постоянна величина в живота на момичето.
— Тя е отишла доброволно при тези хора, така че да, надявам се да е добре.
60
Скрит номер
Господин Джеймисън, вашата колежка доктор Блум се справи добре. Питам се обаче как бихте се представили вие?
15:30 ч.
Беше изминал половин час, а Джеймисън все още седеше до стената в коридора на хотела. Телефонът отново звънна в ръката му.
Скрит номер
Предполагам, че като човек на действието ще предпочетете физическо, а не умствено предизвикателство. След десет минути прекрасната Сара ще се наслади отблизо на гледката от покрива на многоетажния паркинг „Кю Парк". Питам се дали ще успеете да стигнете там навреме?
15:31 ч.
За всеки полицай, към когото се обърнете за помощ, ще отнемам по пет минути.
15:31 ч.
Джеймисън се изправи бързо, а мигрената му в миг отшумя. Много искаше всичко това да приключи, а то едва започваше. Мина покрай стаята на Сара и далеч от полицаите. Трябваше да я намери. Позвъни на Блум, но телефонът й даваше заето. Джеймисън изруга тихо и потърси в Гугъл паркингите от веригата „Кю Парк“ в Лийдс. Пет шибани паркинга. Разбира се. Докато слизаше с асансьора, провери капацитета на всеки от тях. Нещо му подсказваше да търси най-високия. Два от паркингите побираха само по 250 коли, затова той се съсредоточи върху другите три. Паркинг „Лайт“ и паркингът на ул. „Уелингтън“ побираха по 400 коли, а този на площад „Суверен“ — 500. Джеймисън настрои таймера на часовника си така, че да звънне след осем минути, и отиде до рецепцията.
Рецепционистката говореше с младата си колежка, която изглеждаше нова и нервна. Тя се беше съсредоточила върху екрана пред себе си. По-възрастната служителка погледна Джеймисън и му се усмихна, но продължи да говори с новото момиче. Джеймисън нямаше време за това.
— Извинете, че ви прекъсвам — каза той, — но имам проблем, който не търпи отлагане. Можете ли да ми кажете кой от следните паркинги е най-висок: този на улица „Уелингтън“, „Лайт“ или онзи на площад „Суверен“?
— „Лайт“ е подземен — каза жената. — Не знам как изглежда паркингът на ул. „Уелингтън“, но този на площад „Суверен“ е висок.
— Веднъж видях как един човек скочи от паркинга до пазара. Претрепа се на място — каза новата рецепционистка. Колежката й я стрелна с поглед. Младото момиче се изчерви и извърна очи.
— На кой паркинг е станало това? От веригата „Кю Парк“ ли е? — попита Джеймисън.
Двете жени го погледнаха любопитно.
— Да не би някой да скача? — попита момичето.
— Доколкото знам, паркингът до пазара не е от веригата „Кю Парк“ — каза по-възрастната рецепционистка. — Най-близо е паркингът на площад „Суверен“.
— На колко минути пеша?
— Най-много две. Вижда се от вратата на хотела.
— А „Сейнт Джон“?
— Той е по-далеч. На десет минути… а може би и повече.
Дали биха избрали място, до което не може да стигне навреме? Разбира се, че биха. Хвани такси, човече, помисли си Джеймисън.
— Но паркингът на площад „Суверен“ е по-висок, така ли?
Телефонът му звънна. Беше Блум. Джеймисън вдигна.
— Добри новини — каза тя.
— Не ме интересува. Видя ли съобщението в WhatsApp? Заплашват да хвърлят Сара от покрива на паркинг след пет минути.
Двете жени зад рецепцията се спогледаха; едната беше шокирана, а другата — развълнувана.
— Говорех с Джейн по телефона. Чакай.
— Джейн? Тя добре ли е?
Джеймисън не получи отговор. Блум проверяваше съобщенията си.
— Ясно — каза тя, след като ги прочете. — Какъв е планът?
— Джейн добре ли е?
— Да. При Томас Лейк е.
Как, по дяволите…? Джеймисън пропъди тази мисъл. Нямаше време да се занимава с това сега. Психопатите бяха удържали думата си и бяха върнали Джейн.
Тази новина обаче само влошаваше положението на Сара.
— Дай ми секунда — каза Джеймисън.
Трябваше да се съсредоточи. Хората рядко избират случаен адрес. В тайните служби водеше сесии с новопостъпили агенти; караше ги да изберат място, на което да се срещнат с информатора си в непознат град. Можеха да изберат града и адреса. Единственото изискване беше да посочат селище, което не познават добре.
Задачата на Джеймисън беше да отгатне адреса с точност до километър и половина. Всички агенти разучаваха избраните градове и се връщаха със самодоволни физиономии, които казваха: Никога няма да познаеш. Но той обикновено отгатваше, защото хората не можеха да избягат от собствените си подсъзнателни предубеждения. Ако предпочитаха да пътуват с обществен транспорт, избираха адрес на пешеходно разстояние от гарата. Ако обичаха да шофират, посочваха място в близост до паркинг — особено ако разполагаха с хубав автомобил. Ако агентът беше футболен запалянко, избираше място в радиус от километър и половина от градския стадион. Колкото повече знаеше Маркъс за агентите, толкова по-лесно му беше да отгатва. Удивително трудно е да избереш случайно място. Той се надяваше, че това важи и за психопатите.