— Ще видим какво ще кажат полицаите.
Служителят нямаше да ги пусне, преди да дойдат ченгетата.
— Ще се радваме да говорим с тях.
Джеймисън извади телефона от джоба си.
— Трябва само да проведа няколко разговора, докато чакаме.
Той хвърли на служителя поглед, който казваше: Не ме ядосвай. Имаше ефект.
— Сара е с мен и е добре — каза Джеймисън, когато Блум вдигна.
— На площад „Суверен“ ли бяха?
— Да. Гадният Роуз-Бътлър я беше хванал. Сега чакаме полицията. Ако го бях задържал преди това…
— Щяха да използват някой друг — каза Блум.
Беше права. Инцидентът беше планиран и добре подготвен. Човек не може спонтанно да се спусне по въже от сграда. Нужни са оборудване и точни измервания.
— Джейн добре ли е? — попита той.
— Говорих с нея. Казах, че ти или Клеър скоро ще й се обадите. Да звънна ли на Клеър?
— Аз ще й звънна. Изпрати ми номера на Лейк. Искам да говоря с Джейн. Как звучеше?
— Тя е забележителна млада жена — отвърна Блум. — Напълно спокойна е.
— А ти? Отказа ли се от теорията за самоубийството?
Сара го погледна с умните си очи. Шокът започваше да отслабва и тя очевидно имаше много въпроси.
— Опитвам се да разбера колко сложна е тази игра.
— Е, кажи ми, когато стигнеш до някакъв извод — отвърна Джеймисън. — Защото аз приключих с тази гадост.
Той затвори и Сара се приближи до него. Може би не желаеше служителят от паркинга да ги чуе; може би просто искаше да бъде по-близо.
— Кажи ми какво става. Сега. Искам да знам всичко. В противен случай ще… ще кажа на този мил човек и на полицаите, че всичко това е твое дело.
Тя размаха ръка към въжето и обезопасителния колан на земята.
— Няма нужда от заплахи. Ще ти обясня всичко, но не тук.
Той кимна към служителя.
— Не знаем кой ни слуша — тя кимна.
— Не знам какво щях да правя, ако ти се беше случило нещо.
Ъгълчето на устата й трепна.
— Сигурна съм, че щеше да се справиш.
— Не мисля.
Сара отмести поглед към паркинга.
— Наистина. Щеше да ти се наложи да си намериш друга, която да следиш.
Джеймисън се засмя.
— Видях те случайно във „Форк“ и кафето случайно ми хареса, така че започнах да ходя там редовно.
— Затова ли се мотаеше там почти всеки ден, дори след като си вземеше кафе?
— О, боже.
Той сведе поглед към земята. Какъв загубеняк. Почувства се дълбоко смутен и дори засрамен. Никога преди не беше правил подобно нещо. И осъждаше хората, които го правят.
Сара обви ръце около шията му.
— Всичко е наред. Почувствах се поласкана.
Той се осмели да вдигне очи за миг към нея. Усещаше сладкия аромат на парфюма й.
— Но ако знаех колко проблеми ще ми донесеш… — продължи тя.
Джеймисън я прекъсна с целувка.
Сара се отдръпна.
— Не трябваше ли да провеждаш разговори?
По дяволите.
Щом чу, че Джейн е добре, Клеър избухна в сълзи. В продължение на няколко минути Джеймисън чуваше само задавеното й хлипане. Накрая тя проговори:
— При теб ли е?
— Намира се при баща си, Томас Лейк. Той живее в Манчестър. Далече ли си от там?
— Току-що се качих на влака. Ще пристигна след два часа. Защо Джейн е при баща си?
— Там са я изпратили.
— Тя добре ли е? Говори ли с нея?
— Огъста е говорила. Аз ще й се обадя сега. Ще й кажа, че пътуваш към нея, и ще ти изпратя адреса.
Клеър се поколеба.
— Ти по-близо ли си?
— Не мога да тръгна. Чакам полицията.
— А Сара?
Клеър звучеше искрено загрижена, което беше напредък в сравнение с предишния й гняв.
Джеймисън стисна ръката на Сара.
— Сега съм с нея. Спасихме я.
— Значи всичко е приключило? Ами Лана?
— Не се съмнявам, че Лана е добре, но няма да спрем, докато не открием извратените копелета, отговорни за всичко това.
— Правилно — отвърна Клеър.
Сара кимна към стълбището, където се появиха двама полицаи. Служителят от паркинга тръгна към тях, като сочеше въжето и обезопасителния колан.
— Полицаите са тук. Трябва да затварям.
— Какво ще им кажем? — попита Сара, когато тримата мъже тръгнаха към тях.
— Истината.
63
Какво пишеше в съобщението? Блум го прочете отново.
По принцип не търсим хора като Лана Рейд.
Лана определено беше най-увреденият и безотговорен член на групата: наркотиците, злоупотребата с алкохол, безразборните сексуални контакти. Точният й психопатен профил разкриваше не толкова безстрашие, колкото склонност към отегчение и импулсивност. Блум погледна към градината на майка си — някога добре поддържана, а сега потънала в плевели.