От самото начало си задаваше един въпрос, на който все още не бе намерила отговор. Защо му е на някого да събира психопати?
А може би въпросът беше неправилен. Ами ако тя през цялото време бе разглеждала ситуацията от погрешна перспектива?
Позвъни на Джеймисън, но той не вдигна. Блум затвори, без да остави съобщение. Маркъс вероятно разговаряше с полицаите. Тя взе палтото и дамската си чанта, увери се, че задната врата е заключена, и тръгна за гарата. Щеше да отиде до Лийдс и да сподели теорията си лично с Джеймисън и Сара.
Родители и деца се бяха струпали на моравата пред къщата и се наслаждаваха на топлата пролетна вечер. Блум си спомни как Пени прекоси тази морава в онзи ужасен ден, за да се върне в празния си дом. Колко нещастна беше. Толкова дълго да чака да забременее, а след това да роди Серафин. Блум от години не знаеше нищо за нея. Майка й се бе опитала да поддържа контакт с нея след самоубийството, но за Пени бе много трудно да общува със семейството, което обвиняваше за смъртта на детето си. Дали имаше представа, че дъщеря й може би още е жива и че през всички тези години е омайвала други хора и ги е манипулирала, за да й осигурят нов живот?
Телефонът на Блум звънна. Тя очакваше Джеймисън, но й се обаждаше сержант Грийн.
— Случи се нещо наистина неочаквано — съобщи Грийн с обичайния си делови тон. — Грейсън Тейлър бил арестуван в Питърбъро, представете си. Полицай Лоугън си има начин да проследява докладите от арестите.
Дали онези, които контролираха играта, бяха освободили Грейсън? Едва ли. Те все още не бяха изпълнили обещанието си да върнат Лана и Стюарт.
— За какво са го арестували?
— Кражба на самоличност и подправяне на документи. Използвал личните данни на младата жена, с която живеел, за да получи пари чрез измама. По всичко личи, че е богата наследница, чийто баща заподозрял нещо.
— Грейсън в полицейското управление ли е?
— Да, в Питърбъро.
— Трябва да остане там.
— Ще го разпитат и ако е виновен, ще повдигнат обвинение, а после ще го пуснат под гаранция до деня на процеса.
— Ако Грейсън е арестуван, това означава, че не е издържал изпитанието. Трябва да остане в ареста, докато баща му дойде да го прибере. Джеф Тейлър знае ли?
— Нямам представа. Лоугън ми се обади, а аз се обадих на вас.
— Звъннете му. Накарайте го веднага да отиде в управлението в Питърбъро. После говорете с полицая, който отговаря за Грейсън, и му кажете, че е жизненоважно да задържат момчето, докато баща му дойде за него.
— Не мога да го направя. Нямам правомощия за това. Ще ми каже да вървя… знаете къде.
— Както вече казах, ако Грейсън е арестуван, това означава, че не е издържал изпитанието. Провалилите се играчи изчезват завинаги. Ако момчето напусне управлението само, гарантирам, че никога повече няма да го видим.
— Това има ли значение?
— Стига, сержант Грийн. Грейсън е млад човек, целият живот е пред него. Освен това има баща, който много го обича. Младежът все още има шанс за добро бъдеще.
— Наистина ли вярвате в тези глупости? Този човек е бесен психопат. Според мен е по-добре да го няма.
Полицаите се занимаваха с най-лошите представители на обществото. Това променяше възприятията им.
— Няма значение дали споделяте възгледите ми. Подозираме, че ако не се намесим, Грейсън ще пострада, така че трябва да действаме.
— Какво ви кара да подозирате, че ще пострада? — попита Грийн.
— Наистина ли мислите, че всичките 109 играчи все още участват в играта? Няма начин. Никоя игра, колкото и хитро да е измислена, не може да задържи вниманието на един психопат повече от година. Тези хора просто не са толкова търпеливи.
— Значи някой ги убива? Това е нещо ново. С какви доказателства разполагате?
Въпросът беше основателен. Само че нещата не бяха толкова прости.
— Ако трябва да говоря със заместник-директора Бар — кър и да го помоля той да се обади, ще му звънна.
— Не, няма нужда. Ще видя какво мога да направя. Ще им кажа, че трябва да разпитам Грейсън във връзка с инцидент, станал в Бристол, и ще отида в Питърбъро.
Споменаването на името на Стив постигна желания ефект.
— Благодаря, Фил.
Блум затвори телефона и се настани във влака. Провери съобщенията си; имаше едно от Джеймисън, в което пишеше, че се намират в бар на име „Лок". После телефонът й отново звънна.
— Доктор Блум? Либи Гудман се обажда.
— Либи?
— Очаквах някой да дойде, но…