Выбрать главу

— Нали знаете, че вече можете да купувате електронни билети през телефона си? — каза контрольорът.

Блум винаги слагаше билета в левия джоб на палтото си. Бръкна още веднъж и го напипа — приятно твърдо парченце картон, скрито в гънките на джоба.

— Благодаря — каза тя на контрольора.

След като мина през турникета, се осмели да погледне назад. Възрастният мъж вървеше към турникетите с билет в ръка.

В желанието си да се отдалечи колкото е възможно повече от него, Блум слезе бързо по ескалатора и хвърли бегъл поглед към мъжа, който се усмихна и размени няколко любезни думи с контрольора. Контрольорът бе изправил рамене. Може би дори не си даваше сметка за това. Повечето хора несъзнателно контролират поведението си в присъствието на лица, които възприемат като по-успели или влиятелни. А функционалните психопати имат невероятната способност да вдъхват едновременно възхищение и страхопочитание — комбинация, която осигурява благодатна почва за манипулация.

Блум слезе от ескалатора и отиде до бизнес сградата „Гранари Уорф“. Насреща видя входа на хотел „Хилтън“, на чийто партерен етаж се намираше бар „Лок“, където я чакаха Джеймисън и Сара. Блум се затича. Възрастният мъж не изглеждаше като човек, който би хукнал след нея. Когато Огъста излезе от сградата и се втурна към пешеходната зона, заобикаляща оградения док на канала, пред нея се изпречи познато лице. Тя спря рязко. Зад нея се чуха стъпки.

— Доктор Блум — каза Стюарт Роуз-Бътлър, като я хвана за лявата мишница, — ще ви помоля да дойдете с нас.

Възрастният мъж я хвана за дясната мишница и тя разбра, че няма друг избор, освен да прави каквото й кажат.

64

Джеймисън допи бирата си и погледна часовника си. Огъста трябваше вече да е тук. Той погледна през големите прозорци в предната и лявата част на бара. Видя само неколцина души, които се прибираха от работа. Здрачаваше се и всички се свиваха, за да се предпазят от студа.

— Ще дойде — каза Сара и обви тънките си пръсти около столчето на чашата си.

Джеймисън й беше разказал цялата история — от поканата, която Лана бе получила, до предизвикателствата, пред които бяха изправени той и Блум.

— Беше много невъзпитано от моя страна да не ти благодаря, че ми се притече на помощ — каза Сара.

— Разбира се, че ще се притека — отвърна той.

— Познаваш ме едва от две седмици.

— Шестнайсет дни, но нима това е важно?

Сара отпи от виното си, но той видя усмивката й зад чашата.

— Наистина ли мислиш, че това време е достатъчно, за да се влюбиш?

Джеймисън се подсмихна. Знаеше, че е достатъчно, но все още не беше в състояние да го признае.

— Не бих го определил като влюбване.

— Наричат го „увлечение“. Неспособността да се съсредоточиш, ускореният пулс, силният копнеж по другия.

— Увлечение? — повтори Джеймисън.

Сара го погледна в очите.

— Това чувство не е любов, но хората го бъркат с нея. Не казвам, че при теб е така…

Тя го хвана за ръката.

— Радвам се да го чуя.

Той стана от стола си; чувстваше се доста смутен.

— Време е за още едно питие.

— Чакай.

Сара стисна силно ръката му.

— Имам нещо предвид. Четох, че психопатите не могат да изпитат увлечение, защото не произвеждат достатъчно окситоцин.

— Това не е ли бебешкият хормон?

Сара кимна.

— Често го наричат „хормон на привързването“. Чувстваме ефекта му, когато се свързваме с други хора и дори с животни. Отделя се, когато майките кърмят децата си, когато правим секс и дори когато галим куче.

Джеймисън отново седна; изглеждаше заинтригуван.

— Значи психопатите не се привързват, защото не могат да изпитат действието на този хормон?

— Това е само хипотеза, но може би обяснява защо са в състояние да прекратят връзка, без да поглеждат назад.

— Те наистина са устроени различно.

— Така изглежда. Но дали се дължи на генетични фактори, или на влиянието на околната среда… вероятно Огъста знае отговора на този въпрос.

— Сигурно ще се чувствам не на място, когато тя дойде и двете започнете да си бъбрите за психопати.

Той отново погледна часовника си. Влакът на Огъста беше пристигнал преди 15 минути.

— Ще й се обадя. Може би е объркала бара.

В този момент широкоплещест мъж се приближи до масата им; черният костюм, лъснатите обувки и цялостното му държание ясно показваха, че е полицай.