— Седни — каза мъжът със сивия костюм на Джеймисън и посочи стола вдясно от Блум.
Тя си помисли, че Маркъс ще откаже, но той се подчини. Посочиха на Сара третия дървен стол и Стюарт започна да връзва китките й, както бе направил с Блум. Сара избягваше да го гледа; беше вперила поглед в Джеймисън. Не изглеждаше уплашена. Блум знаеше, че Маркъс ще се впечатли от смелостта й.
— Добре ли си?
Джеймисън хвърли поглед към Блум.
— Да. А ти? — попита тя.
Той не отговори. Вниманието му бе привлечено от Сара.
— Не се тревожи — каза той. — Тук си само защото те използват, за да стигнат до мен. Нищо няма да ти се случи. Аз ще се погрижа.
Говореше напълно уверено.
Блум изпита смазваща тъга.
Мъжът със сивия костюм върза Маркъс и се присъедини към останалите, които седяха на кадифените столове.
— Заобиколени сме от психопати. Какво щастие — каза Джеймисън.
Той погледна двата празни стола, един зад Сара и един зад Блум.
— Някой закъснява.
Наблюдателите мълчаха.
— Вие ли сте Сара? — попита Блум.
— Вие трябва да сте Огъста. Това не са най-добрите обстоятелства за запознанство, но… здравейте. Маркъс ми е говорил много хубави неща за вас.
Блум се усмихна.
— Тук всички се четкаме помежду си, а, Маркъс?
Държеше се детински, но не можеше да се въздържи.
Може би се дължеше на факта, че беше вързана за стол. А може би се дразнеше, че някой друг получава цялото внимание на Джеймисън.
Блум се огледа. Ясно й беше защо съществуват психопати. Те бяха най-просто устроените човешки същества, които еволюцията бе създала. Раждаш се сам, умираш сам и живееш сам. Защо тогава да не се посветиш изцяло на себе си?
Тя видя как Джеймисън гледа Сара.
Заради любовта. Ето защо. Беше повече от ясно, че Маркъс Джеймисън, нейният най-близък съратник и най-скъп приятел, беше влюбен. Този факт разби сърцето й.
Блум отново се обърна към Сара.
— Мендакс е необичайна фамилия. От латински произход ли е?
Сара се усмихна впечатлена.
— Всъщност да. Знаете ли, че сте първият човек, който ми задава този въпрос?
— Защо сме тук и кого чакаме?
Джеймисън протегна шия.
— Добре, можете да я пуснете да си ходи.
Той кимна към Сара.
— Тя няма нищо общо с това.
Блум забеляза усмивката, която пробяга по устните на Сара.
— Те не чакат никого, Маркъс — каза Блум. — Другите два стола са за двама от нас.
Джеймисън я погледна; умът му навързваше фактите.
— Последно предизвикателство?
— Мисля, че не става дума за предизвикателство, а за покана. Моля, поправете ме, ако греша.
Тя се обърна към всички присъстващи.
— Значи въпросът не е „Осмеляваш ли се да играеш?“, а „Осмеляваш ли се да са присъединиш?“.
Джеймисън говореше саркастично, но когато видя изражението на Блум, се намръщи.
— Сега сериозно. Да не мислиш, че е опитват да ни вербуват?
Блум бавно поклати глава.
— Не нас.
— Теб ли? — попита той. — Но свободните места са две. За кого е другото?
Той отново се огледа.
— Хей! Банда психари! Как възнамерявате да запълните втория стол? Вече няма да играя.
Той отново погледна Блум.
— Защо не говорят? Нали ми каза, че тези хора обичат да се перчат. Защо седят като неми пъзльовци?
— Защото, макар да са психопати, те все пак са хора. Примати. И очакват водачът да вземе думата. Нали така, Серафин?
Джеймисън се извърна на стола си, въжетата се впиха в кожата му; той се вгледа в пълничката мургава жена, която седеше вляво от него.
— Това ли е твоята малолетна самоубийца? Значи си била права?
— Серафин винаги е умеела да се прикрива — каза Блум. — Но не. Тя беше светлокоса, с бяла кожа и сини очи. Дори тя не би могла да се промени дотолкова.
Когато Джеймисън отново се обърна към Блум, в очите й имаше сълзи.
— Съжалявам — каза тя.
— Какво? Аз не…
— Мендакс — каза Блум. — На латински означава „лъжец“. Малка шега от нейна страна.
— Лъжата беше благородна — каза Сара.
Джеймисън се обърна към нея. Тя разтърка китките си; въжето, с което бяха вързани, лежеше в краката й.
— Мислех, че ще се радваш да научиш, че съм жива. И че имам ясна цел в живота си.
— Не това имах предвид — каза Блум.
— Наистина ли смяташе, че ще използвам всичките си умения и годините, прекарани в изучаване на медицина, за да стана гениален, но неизвестен хирург в някоя болница?