8
Зимната градина на Клеър беше пълна с разхвърляни плюшени играчки и недовършени пъзели. Блум гледаше двете момиченца, които се гонеха около кухненския остров и пискаха весело. Клеър се опитваше да ги усмири. Тя имаше луксозна кафе машина и приготвяше кафе с пенливо мляко, докато разказваше на Джеймисън за новата работа на мъжа си. Блум слушаше разговора им с възхита. Като единствено дете на двама интелектуалци тя не бе израснала в атмосфера на шеги и закачки, така че кикотът и размяната на саркастични забележки й бяха едновременно интересни и чужди.
— Извинявай, Огъста. Ще отведа тези палавници в парка, за да можете да поговорите на спокойствие — каза Клеър. — Деца, млъкнете за малко. Заболя ме главата от вас.
Момичетата млъкнаха, но продължиха да тичат из кухнята.
— В последно време Джейн не е добре — обърна се Клеър към брат си. Момичето го нямаше. Клеър я повика, когато Блум и Джеймисън дойдоха, но това беше преди повече от 15 минути.
Джеймисън сложи капучиното си на мястото срещу Блум, а пред нея постави чаша чай.
— Какво имаш предвид?
Клеър погледна към горния етаж и сниши глас.
— Ляга си късно, спи до късно, не се храни.
— На нейните години и ти беше същата.
Джеймисън отпи от кафето си и облиза белия млечен мустак.
— Да, защото ти беше дете мечта — каза Клеър на брат си и се усмихна на Блум. — Какво мислите, че се случва? Лана в беда ли е, или просто си е била камшика?
Клеър се обърна.
— Момичета!
— Извинявай, мамо — изчуруликаха дъщерите й в един глас.
— Странен случай, сестричке.
Джеймисън пиеше кафето си на едри глътки и чашата му вече беше наполовина празна.
— Другите хора, които са получили такива картички, са в неизвестност от няколко седмици, а първата жена — от два месеца.
— Как мислите? — попита Блум. — Дали Лана би се захванала с тази игра?
Клеър заговори тихо:
— Напоследък не й беше лесно. След мисията в Афганистан състоянието й е тежко. Не знам какво е станало там, но тя го понася трудно.
— Мислиш, че може би е искала да избяга? — попита Блум.
— Не би изоставила Джейн. Тя е добра майка.
Джеймисън цъкна с език.
— Какво говориш, Клеър? Непрекъснато се оплакваш, че е ужасна майка.
Клеър наклони глава, повдигна вежди към коридора и процеди през зъби:
— Не и когато има вероятност някой да ме чуе.
Джеймисън сниши глас:
— Добре, само че не ни помагаш, като си мълчиш. Трябва да знаем какво става с Лана.
— Добре.
Клеър се обърна към Блум и заговори тихо:
— Лана е невероятно забавна, но и ужасно безотговорна. Не може да се разчита на нея да си плаща сметките или да пазарува и това не се дължи на посттравматичното стресово разстройство. Такава е, откакто я познавам.
— А откога я познаваш? — попита Блум.
— От десетина години. Двете с Джейн се нанесоха в квартала малко след нас с Дан. Живеят на № 17. Сградата е разделена на апартаменти.
Клеър погледна към коридора.
— Това младо момиче се е нагърбило с огромен товар. Предвид проблемите с алкохола и постоянните отсъствия на майка й е цяло чудо, че самата Джейн не е излязла от релси.
— Добре че сте вие със Сю — каза Джеймисън.
Клеър се усмихна.
— Сю живее отсреща — обясни тя на Блум. — През годините двете се редувахме да се грижим за Джейн, но в последно време ние с Дан сме по-ангажирани с момичето. Сю и Марк се развеждат.
— Напоследък случвало ли се е нещо, което да те наведе на мисълта, че на Лана й е по-тежко от обикновено?
Клеър се намръщи и поклати глава.
— Честно казано, всъщност мислех, че състоянието й се подобрява.
Блум знаеше, че хората, страдащи от депресия, често изглеждат най-добре в седмиците и дните, преди да се самоубият.
— Разкажи на Огъста за мъжете — обърна се Джеймисън към сестра си.
Джейн се появи на вратата.
— Здравей, поспаланке — каза Клеър. — Искаш ли чай?
Джейн кимна. Беше направила усилие да се облече, но само дотам. Косата й падаше небрежно около лицето, а клинът и фланелката с дълъг ръкав напомняха пижама.
— Как си, малката? — обърна се Джеймисън към нея. Тя отвърна с едва забележима усмивка.
— Маркъс ще ти разкаже останалото — каза Клеър и избута децата си в коридора. Те си облякоха палтата, обуха си обувките и тръгнаха към парка.
Джеймисън се обърна към Джейн.
— Искаме да ни разкажеш колкото може повече за майка си. Трябва да бъдеш напълно откровена. Длъжни сме да знаем всичко, разбираш ли?