Сара погледна Джеймисън.
— Хората като мен се справят добре с работа в риск и под напрежение.
— Значи си станала психиатър и си започнала да събираш психопати. Защо?
След като осъзна, че пропускат нещо много важно — отговора на въпроса защо някой би си правил труда да вербува психопати — Блум почти бе разрешила случая. Във влака, докато се криеше до тоалетните, тя най-сетне бе събрала смелост да напише в търсачката „специалисти по функционална психопатия“; на първо място в списъка беше уважаваният психиатър доктор Сара Мендакс.
Сара сбърчи топчестото си носле.
— О, Огъста. Помисли малко.
Джеймисън се обади.
— Извинете. Какво? Ти…
Той погледна Блум.
— Тя не може да е Серафин. Щях да разбера.
— Серафин Уокър е много високофункционален психопат — каза Блум.
— Ясно. Но Сара е сърдечна и… добра. Тя е лекарка. Спасява живота на хората.
Джеймисън беше вперил поглед в Сара.
— Маркъс — каза Блум. — Погледни ме. Обърни се към мен. Серафин… ще бъде, която трябва… която ти искаш да бъде, за да получи от теб каквото иска.
Порасналата Серафин стана и изправи гръб. Издължените й атлетични крайници и привлекателните черти несъмнено бяха още едно отлично оръжие в манипулаторския й арсенал.
— Предпочитам името Сара.
Тя наклони глава към Джеймисън.
— Преди не ми беше съвсем ясно защо работиш с този човек — каза Серафин, като пристъпи към Маркъс и го погледна отвисоко. — Не ме разбирай погрешно — добави тя. — Ти си сладурче.
Тя се обърна към Блум.
— Но не можех да проумея какво ти дава. Сега разбирам.
Тя сложи длан върху рамото на Джеймисън.
— Той ти дава емоция. Онова, което ти липсва почти толкова, колкото и на мен; хуморът, доверието… любовта.
Джеймисън разтърси рамене.
— Махни си ръцете от мен.
— Виждаш ли? Той гори от страст. Прекрасно е.
Серафин се наведе и погледна Джеймисън в очите.
— Ти наистина си чудесен, Маркъс. С удоволствие бих те оставила на Огъста.
Блум усети хлад.
— Чакай — каза Джеймисън. — За какво беше онази история с паркинга? Защо се престори, че падаш?
— Ох, миличкият. Все още не си разбрал, нали, скъпи?
Серафин седна на ръба на празния дървен стол.
— На Огъста й отне твърде много време да се досети коя е новата ти приятелка и честно казано… стана ми скучно.
— Станало ти е… скучно?
Джеймисън изглеждаше така, сякаш всеки миг ще повърне.
— Не. Не се връзва. Нужна е била организация. Трябвало е да го планираш предварително, да направиш измервания, да си набавиш оборудване.
Серафин се облегна на стола, погледна Блум и повдигна вежди.
— Ум и сила. Защо не го запази за себе си, Огъста? Да не би да се боиш, че може да не хареса нрава ти на стара мома? Даваш ли си сметка, че можеш да изглеждаш много добре? Ако положиш усилия.
Серафин се засмя тихо и отмести поглед.
— Мисля, че уцелих болното ти място.
Тя смигна на Джеймисън.
— Истината е, Маркъс, че ми беше интересно да разбера колко силни са чувствата ти. Може да се каже, че съм очарована от любовта. Намирам я за.
— Очарована? — каза Джеймисън с отвращение.
— Как се казва? Завладяваща. Намирам любовта за завладяваща.
Тя се обърна към Блум.
— Както казваш, ние си приличаме повече, отколкото се различаваме. И като всички хора искаме нещата, които не можем да имаме.
Блум срещна погледа й.
— Това включва и мен. Защото отговорът е „не“. Знаеш го, нали?
— Какво искаш от Огъста? — попита Джеймисън. — Какво може да ти даде тя, което не можеш да си вземеш сама?
Всяка негова дума беше пропита с гняв.
Серафин вдигна поглед към пукнатите прозорци над главата му.
— Само след два сеанса Огъста знаеше точно какво представлявам. Никой друг психиатър или психолог не можа да се досети, а аз съм била при мнозина. И нямам предвид, че им е отнело повече време. Те никога нищо не заподозряха. Защото се прикривам много добре.
Серафин погледна към Блум.
— Тя е единственият човек, който се досети, и в продължение на 15 години се питах защо е така.
— Защото си разбира от работата — каза Джеймисън.
— Може би. А може би…
Серафин присви очи.
— Когато тя ми обясни каква съм и че няма да се променя, разбрах, че единственият начин да запазя тайната си, е като започна отначало. През годините си направих труда да се срещна с всички експерти по психопатно поведение, които можах да открия. Дори написах научен труд заедно с най-големия специалист в света, а той така и не се досети, че работи с психопат. Стигнах до две заключения. Че съм особено талантлива. И че доктор Огъста Блум явно има особен поглед върху темата.