— Какъв поглед? — попита Джеймисън.
Серафин скръсти ръце.
— Е, Огъста, за какъв поглед говоря? Искаш ли да го осветлиш по въпроса, или предпочиташ аз да го направя?
— Не знам за какво говориш — каза Блум. — И ако всичко е заради мен, какво прави Маркъс тук?
— Знаеш отговора.
— Нима?
— Разбира се, Огъста. След като бедната ти майка изгуби връзка с действителността, на теб не ти остана нищо и никой… освен него.
Серафин погледна Джеймисън.
— Колкото и да ми е тъжно да го кажа, той е само средство, чрез което да постигна целта си.
Мъжът със сивия костюм стана без предупреждение и стреля с електрошоковото оръжие право в гърба на Джеймисън. Тялото на Джеймисън се изви между стола и въжетата, с които беше овързано, сякаш се опитваше да се изпъне. Той не издаде звук, когато токът го разтърси, но изражението на лицето му издаваше непоносима болка. Секунда по-късно столът му се залюля на една страна и падна на пода. Тъй като ръцете и краката му бяха вързани, Джеймисън не успя да омекоти удара и главата му шумно се удари в цимента. Тялото му продължаваше да се гърчи, докато токът циркулираше в организма му; после Сивия костюм махна пръст от спусъка и Джеймисън се успокои.
— Маркъс!
Блум изпъна въжетата.
— Ако мислиш, че като го нараниш, ще ме накараш да правя каквото искаш, жестоко се лъжеш, млада госпожице.
Серафин се изкикоти, после взе стола си и го приближи до този на Блум.
— Винаги ми е харесвал властният ти тон. Копирах го, в известен смисъл си го присвоих.
Тя бръкна в джоба на якето си, извади малък жълт предмет и го сложи в скута й.
— Н6 — прошепна тя.
Блум впери очи в молива. Писецът му беше заострен, а малката капсула с червена боя в другия му край подсказваше какво следва.
— Как се досети? — попита Серафин. — Кога разбра?
— Кога съм разбрала какво?
— Че Сара всъщност е Серафин. Кога се досети?
— След инцидента на моста започнах да подозирам, че може би още си жива и дори си замесена в играта. Знаех, че ако е така, ще ни следиш колкото е възможно по-отблизо. Замислих се за всички жени, които познавах и с които бях говорила през последния месец, и си дадох сметка, че има само една, с която не се бях срещала.
— Любовницата на Маркъс.
Блум кимна.
— Затова направих справка за специалистите по функционална психопатия. Щом видях фамилното ти име, се досетих.
Серафин изглеждаше доволна. Тя завъртя молива в ръката си.
— Ако дойдеш с мен, този молив няма да докосне скъпия ти Маркъс. Ако откажеш обаче, трябва да знаеш, че съм се упражнявала… Всички онези трупове… Всички онези болнични морги.
Джеймисън лежеше неподвижно на пода. Кога щеше да дойде в съзнание? Добре ли беше? Колко силно си беше ударил главата?
— За какво съм ти нужна, за бога? — попита Блум. — Дори и да имам особен поглед върху темата — което впрочем не е така — той не би отговарял на сложността на твоята игра.
— Нима? Все още ли не разбираш?
— Нямам никаква представа за какво говориш.
— Ти не си ми нужна, Огъста. Никой за нищо не ми е нужен.
Блум се намръщи. Ако Серафин не се нуждаеше от нея, тогава какво искаше, по дяволите?
— И?
— И?
Очите на Серафин блестяха игриво.
Блум се засмя. Разбира се. Беше очевидно.
— Не е нужно да идвам с теб. Ти просто искаш да го направя.
Серафин се наведе напред, постави лакти на коленете си и долепи длани като за молитва.
— Много добре прикриваш същността си. Толкова добре, че хората те използват, за да лекуваш такива като мен. Знаеш ли колко невероятно е това? Но онова, което винаги ме е възхищавало най-много, е как вземаше нас, младежите, под крилото си, и ни насочваше по нашия път. Това правя и аз сега. Продължавам делото ти. И ти непременно трябва да участваш.
— Аз не съм като теб.
— Нима?
Серафин посочи Джеймисън, който лежеше неподвижно на цимента.
— Виж го. Какво чувстваш, когато го гледаш?
Блум не знаеше много за електрошока „Тейзър“. Джеймисън обаче трябваше вече да си е възвърнал контрола върху мускулите. Защо лежеше, без да помръдва?
— Какво чувстваш, Огъста? Знам, че не искаш да го нараня. Харесваш компанията му, уважаваш мнението му и т. н., и т. н. Но чувстваш ли се виновна, задето той е тук?
— Няма за какво да се чувствам виновна. Ти му го причини, не аз.