— А, да. Обаче той е тук само заради теб. И е на пода само заради теб. Изтърпя цялата тази болка, това изтезание само заради теб… И не говоря единствено за електрошока. Видя как се държеше той с мен. Колко много ме обичаше. Вината за всичко това е твоя.
Блум впери поглед в Серафин; Серафин впи очи в нейните.
— Какво чувстваш? — попита Серафин настоятелно, почти развълнувано. — Какво чувстваш?
— Аз не съм като теб.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм сигурна. Ти си психопат и не те е грижа за последиците от действията ти. Не можеш да разбереш колко силно другите хора обичат семействата и приятелите си. Виж какво причини на бедните си родители. Смяташ, че превъзхождаш околните, защото мислиш логично и безпристрастно, но това не те прави по-добър човек.
— Знаеш ли какво бих казала в отговор, Огъста?
Блум напрегна ръце и изпъна въжетата.
— Трябва да си психопат, за да разбереш психопата.
— И ти отне 15 години, за да стигнеш до този извод? Че съм прозряла истината, защото съм като теб? Очаквах повече, Серафин.
— Сигурна съм, че ако изследвам мозъка ти, ще открия всички познати признаци: недостатъчно активната амигдала, намаленото сиво вещество в орбитофронталната кора и вследствие на това — нарушени социални и емоционални отговори. Може дори да установя недостиг на окситоцин.
Серафин се вгледа внимателно в Джеймисън.
— Отричаш ли? Или просто толкова дълго си се прикривала, че вече вярваш на собствените си лъжи? Ти си толкова хладна и дистанцирана, делова и аналитична. Никога ли не си си задавала въпроси? Не си ли се изследвала?
— Знаеш ли какво е проекция, Серафин?
Серафин се усмихна.
— Искаха да те тествам, както тествах тях.
Тя посочи с поглед останалите хора в помещението.
— Аз обаче им казах: Тя няма да приеме предизвикателството. Твърде добре се владее. Когато говорим за — как го наричаше професор Дътън? — смесителния пулт на психопатията, твоята импулсивност и склонността ти да поемаш риск са силно занижени. Затова се прикриваш толкова добре. Аз съм същата и никога не бих приела предизвикателството. И аз като теб съм твърде развита, твърде съвършена. Така че това беше единственият начин да те привлека и да ти покажа в какво можеш да участваш. Ти се захвана с това, защото знаеше, че сме изключителни. Ние сме господстващата раса. Контролираме всичко, от политиката до бизнеса. Дърпаме конците. Започваме и завършваме войните. Винаги държим властта. Присъедини се към нас и ще имаш свободата да бъдеш себе си.
Блум видя как Стюарт извади телефона от джоба на сакото си, прочете съобщението на дисплея и се усмихна. Това беше самодоволната усмивка на човек, който е получил онова, което е искал, и знае, че винаги ще бъде така.
Серафин продължи да говори:
— Знам, че може би се питаш защо сме се събрали тук. Истината е, че исках да се срещнат с теб. Толкова пъти съм им говорила за теб, а повечето от тях дълго са те наблюдавали. Исках да разберат защо мястото ти е сред нас.
Тя се обърна към Денис.
— Денис ме последва първа. Когато видях потенциала й, разбрах какво си съзряла у мен.
Блум отново огледа помещението.
— Предполагам, че това не са всички.
— Не, разбира се. Много сме, но тези подробности ще дойдат после… и само ако се присъединиш към нас.
Серафин завъртя молива между палеца и показалеца си.
— Ако продължиш да отричаш истината, ще бъда принудена да взема извънредни мерки. Ще намеря друг начин да ти докажа правотата си. Едва когато видях всичката онази кръв да се разлива в блестяща локва на пода, си дадох сметка колко съм различна. Не бях ужасена като всички останали. Бях възхитена. Искаш ли да видиш?
Блум впери поглед в тялото на Джеймисън на пода. Тя знаеше какво трябва да направи, но не искаше да го стори. Скоро той щеше да се събуди и да чуе всичко, а тя нямаше да има възможност да му обясни. Ако преживяното дотук не бе разрушило отношенията им, онова, което щеше да се случи тепърва в това задушно, мрачно помещение, несъмнено щеше да го направи.
Серафин се изправи.
— Ще се убедиш, уверявам те. Щом го направя, ще се убедиш.
— Няма нужда — каза Блум и погледна Серафин в очите. Серафин я изгледа, а после устните й се разтегнаха в усмивка.
— Значи признаваш каква си?
Блум дълго гледа Серафин, а после кимна едва забележимо.
66
Лана отвори очи. Ръцете и краката й все още бяха вързани, но тя вече не седеше на стол, а лежеше на пода. Какво се беше случило? Бе направила всичко, което бяха поискали от нея. Беше издържала изпитанията и се бе изправила срещу Маркъс Джеймисън и невзрачната му съдружничка. Дори им беше дала Джейн. Дали и дъщеря й лежеше някъде, вързана в тъмното?