Лана гневно опъна въжетата. Те се забиха в китките й. Тя напрегна крака, но без резултат. Не виждаше нищо, но знаеше, че се намира в тясно, затворено пространство. Опипа заобикалящите я стени с ходилата си. Дали не беше затворена в багажник на кола? Закрещя с всички сили, докато гърлото й прегракна. Никой не отговори. Никой не дойде.
Само преди няколко часа всичко изглеждаше по съвсем различен начин. Обадиха й се, за да й предложат живота, който заслужава, и тя се отправи към тунелите под гарата в Лийдс, за да се срещне със създателката на играта — жена на име Сара.
Лана бе взела влака от Илкли. Искаше й се да пийне нещо, но знаеше, че и дума не може да става. Как бяха разбрали какво е направила? Не беше минал и час, откакто бе взела Джейн от училище, когато получи обаждане от скрит номер. Жената отсреща й каза, че върши глупости. Имала толкова голям потенциал, била наистина изключителна и единственият начин да получи живота, който заслужава, бил да се справи с предизвикателствата съгласно правилата. Били готови да й дадат един последен шанс да поправи грешката си. Ако отведяла Джейн на посочения адрес в Илкли, Йоркшир, и я държала заключена на тавана, можела да продължи играта. Лана не постави под въпрос мотивите им, защото не я интересуваха. През последните три денонощия беше спала зле. Сега имаше място, където да отседне безплатно, и всичко, което се искаше от нея, бе да държи Джейн настрана.
Няколко дни по-късно един слаб мъж дойде на проверка в къщата. Лана го заведе на тавана и той каза, че е изкупила вината си. После я отведе в Саут Милфърд със своя мотоциклет, за да се изправи срещу Джеймисън. Това се хареса на Лана. Беше й приятно да покаже на Маркъс, че притежава сила и власт. Той винаги се бе отнасял пренебрежително към нея.
Докато вървеше към тунелите, Лана се питаше как ли ще изглежда новият й живот. Тя имаше потенциал. Така бяха казали. Това беше признанието, похвалата, за която бе жадувала цял живот. Винаги беше вярвала, че е по-добра от повечето хора, но околните рядко го признаваха. Това я вбесяваше. Само алкохолът и наркотиците притъпяваха отчаянието й. Успяваше да внуши страхопочитанието, за което копнееше, само когато отнемеше съпруга или приятеля на някоя жена, а това никога не траеше достатъчно дълго. Мъжете или не можеха да се отърват от чувството за вина, или я приемаха за даденост.
Лана почука на голямата дървена врата, както й бяха казали, и зачака. Когато вратата се отвори, тя видя четирима души, които седяха на луксозни столове в средата на подземно помещение, изградено от голи тухли.
— Заповядай, Лана, седни.
Тя разпозна гласа от телефона.
— Сара? — каза Лана, отиде до дървения стол и седна. Едва тогава забеляза въжетата на пода. За какво ли са предназначени?
— Впечатлени сме от теб, Лана.
Жената, която говореше, беше привлекателна, с руса коса и впечатляващи сини очи.
— Справи се отлично с господин Джеймисън и доктор Блум на моста, за което ти благодаря. Това беше… важно за мен по лични причини.
— Какво ви впечатли? — попита Лана, жадна за похвала.
Сара се усмихна.
— Знаеш ли кои сме?
Лана огледа присъстващите един по един.
— Това е Денис, която отведе Джейн. А това е мотористът.
— Не. Питам дали знаеш кои сме ние като група? Какво представляваме?
Лана поклати глава.
— Предполагам, знаеш, че си психопат?
Лана кипна. И преди беше чувала тази обида, но не очакваше да я чуе и тук.
— Така ли мислите? — попита тя със зле прикрито раздразнение.
— Не, не мислим, Лана. Знаем. Ти си психопат. Затова те избрахме и те подложихме на изпитания. Чрез играта анализираме изборите и уменията ти, за да определим дали наистина си една от нас. Надявам се, че се гордееш, Лана Рейд. Защото мога да потвърдя, че си.
Лана се опита да осмисли чутото. Това наистина ли бе нещо, с което да се гордее? Не означаваше ли, че е изрод или чудовище?
— Вие всички ли сте психопати?
Тя огледа петимата, които седяха около нея. После погледна към Сара.
— Да, такива сме. Макар и от по-друг вид.
— В какъв смисъл?
— В психопатния спектър има отявлени серийни убийци, хора, които не могат да овладеят желанията си. Те обикновено са мъже. След това има обикновени криминални психопати, чиято импулсивна и егоцентрична природа ги кара да отхвърлят обществените закони. После идват хората като теб, Лана — функционалните психопати. Лично аз предпочитам да ви наричам „скрити психопати“. Вие живеете в обществото и се справяте отлично, ходите на работа, имате връзки, създавате семейства, защото имитирате поведението, което се изисква от вас. Знам, че понякога нормалните могат да бъдат невероятно дразнещи и глупави, но вие се научавате да се справяте. Намирате утеха в алкохола и наркотиците или се уединявате за известно време, за да можете да удовлетворите собствените си нужди. Това звучи ли ти познато?